May 13, 2008, 11:11 AM

Кольо войвода и голямото преследване (първа част)

  Prose » Humorous
1.3K 0 1
1 min reading

 

Кольо войвода и голямото преследване (първа част)

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, докато бил преследван от турците…

 

*** *** ***

 

Една вечер Кольо войвода и Иван знаменосецът попаднали на турска засада. За тяхно щастие било вече късно и на турците им се спяло, така че Кольо и Иван успели да наберат малко преднина с конете си. Да, ама турците се окопитили, а и техните коне били по-отпочинали и преднината между тях и четниците бързо се стопявала.

 

- Кольо, какво ще правим, турците ни настигат! - с уплашен глас попитал Иван.
- Няма страшно, слушай сега - отговорил му Кольо - След малко ще свием зад оня хълм, където има една върба, минаваме под нея, скачаме и се хващаме за клоните. Турците ще ни подминат, без дори да се усетят.

 

И така, те свили зад хълма, минали под върбата, скочили и се хванали за клоните. След малко Иван се обадил:

 

- Кольо, не мога повече, ще се изпусна от клона!
- Ш-ш-ш, по-тихо! Турците още не са ни подминали!

 

След още малко Иван пак проплакал:

 

- Ама, Кольо, вече не издържам, ръцете ми омалях. Ще се изпусна.
- Трай и се дръж, след малко турците ще ни подминат и ще слезем.
- Добре, Кольо! А коня поне може ли да го пусна, че много тежи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Давидов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как съм пропуснала досега поредицата за Кольо войвода!? Сигурно защото много рядко чета проза тук, но ще я прочета цялата.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...