76.

На един лакът от морската вода в скалите имало отвор колкото един човешки бой. Отляво на входа било издълбано хайдушко  знаме, отдясно пушка, която е насочена към горната част на входа с издълбана мечка- пазача на входа. Бай Яни знаел, че отлива трае 6  часа и ако влезе в пещерата и закъснее да се върне прилива ще затвори входа за една година и колкото злато и скъпоценни бисери да има в нея нямаше да струват и пукнат грош. А и не знаеше кога е започнал отлива. Затова побърза към него. В скалите имало издълбани седем  стъпала и макар напредналата си възраст достигнал бързо до целта си. Но прекрачвайки прага, се спънал в един камък. Чул рев на мечка и в последния момент видял върху него да пада камък. Отдръпнал се и камъка се стоварил на педя от него. Уплашен побягнал назад. Изкачил се на върха на скалистия бряг и се обърнал назад. Видял, че морските вълни са започнали да заливат входа. Прилива бил започнал. Имал е късмет, че не е влязъл вътре. Следващата година щял да опита пак. Вече знаел в кой ден на годината входа към безценното съкровище се отваря. Но си счупил крака и сега трудно се придвижвал. И може би никога няма да успее да отиде пак там. Нямал близки. Всички го били изоставили и смятали за луд. И затова сега на него щял да му каже къде е мястото и деня, в който се отваря входа. И ако го открие ще иска от него едно нещо. Понеже пенсията му беше малка и не отговарял на условията, да му помогне да го настани в най модерния старчески дом.

77.

Всичко се завъртя и той отново беше на върха на скалистия бряг в деня, в който му беше казал Бай Яни, когато телефонът му с “Време е за събуждане. Часът е пет и десет” го върна от скалистия бряг в леглото. Бързо стана и си записа на едно листче датата в която се отваря входа към тайнствената пещера със съкровищата (а това беше след седмица, когато ще бъдат със Стефка в Бургас) и го скри. Няма да ви кажа къде от страх да не го изпреварите.

За него ще знаем само Аз и Той, които сме всъщност една и съща личност, но засега разминаващи се във времето. Но много скоро ще се срещнем, за да продължим заедно пътя си.

78.

Работния му ден се изтърколи и в три следобед излезе от магазина. Чакаха го два дни почивка. Беше взел със себе си рецептурните книжки на майка си и баща си и първата му работа беше да им купи лекарствата, които, макар че бяха с намаление, струваха 110 лева. И той си помисли, ако бяха закъснели да преведат заплатата му и както бяха му останали само 50 лева, какво ли щеше да прави. А и нямаше от кого да поиска назаем, след като всички негови приятели и познати бяха като него. На една заплата, която едва стигаше да си покрият разходите за ток, вода и храна. И затова се опитваше да припечели и по друг начин. Опитите му преди три години бяха катастрофални, но той беше забравил за тях, опровергавайки твърдението, че човек се учи от грешките си, и макар че беше загубил на рулетката и на машинката с Мидата, вярваше че ще спечели пак, ако е със Стефка, защото и двата пъти, когато загуби, тя не беше до него. Но най-важното беше, че пробив в “мисленето” на машината с Мидата има. Въпроса е да можеш да го използваш. И това щяха да се опитат след пет дни да направят в Бургас. И дано дотогава да му одобрят молбата за кредит от 20 000 евро срещу апартамента. А тази вечер щеше да си опита късмета пак в sportingbet. А и да разучи другата му предоставила се възможност – съкровището на Вълчан войвода. Струваше му се, че мястото, което беше сънувал, е това, обозначено на трите ярешки кожи в куфара с владишките дрехи и Антиминса, защото там бяха нарисувани седем  стаи и отгоре до името на Вълчан войвода имаше хайдушко знаме знаме, пушка и мечка.

Но това щеше да стане вечерта, а сега нека да го оставим да купи лекарствата и другите неща, които беше поръчала майка му за утре, като си иде на село. И да не подслушваме разговора му със Стефка по телефона.

79.

Върна се в девет. Къде е ходил, си е негова работа. Нямаме право да му се месим в личния живот. Събра багажа си за пътуването си утре на село. Влезе в банята. Изкъпа се и чист пристъпи към вълшебния куфар. Извади го от гардероба и го постави на масата. Прекръсти се и отвори третата преграда, откъдето измъкна трите ярешки кожи и листчето с превода на хайдушкото писмо. И разтреперан от вълнение съедини трите кожи, за да получи картата на съкровището на Вълчан войвода. И наистина под името на Вълчан войвода, написано с латински букви, имаше хайдушко  знаме, пушка и мечка, които беше сънувал снощи. Значи сънят му е бил пророчески и някой от отвъдния свят (а защо не и Вълчан войвода) иска да му подскаже къде е скрито съкровището. Много добре бяха нарисувани седемте  стаи. А от знаците, които преведе от листчето, разбра във всяка от тях какви скъпоценности има и какви премеждия (капани) трябва да преодолее, за да премине от едната в другата. От седмата стая имаше тунел под река Ропотамо, който водеше към приказен подземен град. Бяха обозначени къде се намират Бургас, Созопол и река Ропотамо и точно по кой път се стига до мястото. (Не предавам точни данни от съображения за сигурност.) Само не беше оказана датата, на която в един ден от годината се показва по време на отлив входа, но тя му беше дадена свише по време на съня. Зарадван, че беше сънувал същото съкровище, прибра всичко в куфара. “Скри го” в гардероба и седна пред компютъра да прегледа в литературния сайт какво бяха публикували участниците в него. Днес не беше написал нищо, а и нямаше желание. Друго го влечеше. Защо пък да не спечели, както снощи пак някой лев. И влезе в сайта sportingbet.

80.

Нямаше интересни футболни мачове и погледът му се стрелна върху другите спортове, на които можеше да се залага и се заби в една игра, която беше играл на живо – покер. Какви ли не спомени изплуваха в съзнанието му. Още във шести клас, тогава, когато беше започнал да пише и стихове, се научи да я играе и вместо чипове с другарчетата си използваха бобени зърна. Беше изградил в себе си страхотен усет да залъгва противниците си, когато има карти, че няма, а когато няма, че има и да печели. Но това не му стигаше и той, когато играеха с негово тесте карти, беше отбелязал всяка карта по някакъв начин и знаеше противника му с какви карти разполага. Но и това му беше малко. С времето, както в поезията чрез ударените и неударените срички можеше да каже веднага едно изречение от най-малко десет думи с колко букви е, така и отначало с разтворена длан, а после само с поглед можеше да познае каква е най-горната карта в колодата. Всички бяха научили за тази негова способност и никой не искаше да играе с него. Но тука беше друго. Никой не го познаваше. Но дали ще има възможност чрез телепатична връзка във виртуалното пространство да упражни това свое “ясно виждане” ни предстои да видим.

81.

Той беше гледал по телевизионните реклами как участници в сайта PokerStars се хвалят, че са спечелили много пари и реши да се регистрира в него. Направи отметка на PokerStars в горната лента и като натисна enter влезе в него. Изтегли си безплатен покер софтуер. Регистрира се с псевдоним ludobile и със същата парола, с която влизаше в литературния сайт, така че следвайки съветите ми, ако и вие се регистрирате можете да играете с него с надеждата да спечелите много пари, но не искам да си мислите, че ви зарибявам, честен кръст “никой не ми е плащал за подобно нещо”.

После си създаде безплатна сметка и си написа имейла, на който ще бъде потвърдена. Влезе в пощата си и отвори полученото съобщение. Трябваше да натисне един линк за потвърждаване и той го натисна. Беше вече в сайта. Потърси “влез” и го натисна. Появи се прозорец с псевдонима му ludobile и под него точки, които трябваше да премахне и да напише паролата си, която естествено няма да ви кажа.

Направи го и пред него се появи зелена маса, на която трябваше да си избере място.

Играта започваше.

82.

Имаше някои различия в правилата на покера, който беше играл и затова отначало реши да играе с виртуални пари. Имаше право на 1000 лева.

И така.

Около масата обозначени с кръгчета – празни или със снимки – и встрани написани псевдонимите им и с парите, с които разполагат в момента, бяха играчите включили се в играта. Беше избрал Holdem, която се характеризираше с това, че всички играчи след първоначалното влизане в играта с определена сума получават по две карти, които са скрити и по време на следващите залагания на масата получават още пет общи (първо две, а после на два пъти по една, които се откриват на масата. И от своите скрити две и общите пет трябва да образуват ръка от пет най-силни карти, като изхвърлят две. Другите правила в общи линии му бяха познати. Въпроса беше дали ще може да използва ясновидските си способности да “види” какви са скритите две карти на противниковите играчи.

83.

В момента на масата имаше пет играча. (Направи му впечатление, че двама от тях носеха псевдоними от литературния сайт). Свободно място имаше вдясно на зелената маса и той избра него, спомняйки си преди месец, че беше седнал на рулетката вдясно от Стефка, която тогава хвърли топчето, с което успя да го завърти.

84.

Натисна с левия бутон на мишката върху кръгчето, на което пишеше “седни тук” и в него се появи снимка на растението, което с думи се изписа встрани от него с хиляда лева в сметката. Той раздаваше картите. Офертира с 20 лева. Вляво от него играча блиндира с 40. Третия с реблинд 80. Всички платиха, така че на плота имаше вече 480. И на всеки бяха “раздадени” по две карти, като виждаше само своите две. А другите сега щеше да се опита.

85.

По време на наддаванията, плащанията и раздаването на допълнителните, първо три, а после на два пъти по една открити карти по средата на масата вниманието му беше съсредоточено върху скритите карти на противниковите играчи. Ако успееше да ги “види”, тъй както можеше, ако бяха на живо пред него, печалбата му беше в кърпа вързана.

И той си пое дъх.

Затвори очи.

Заизкачва се по стълбата на преражданията си и повика на помощ едно от спящите си сетива.

Не беше много трудно да го събуди.

И отвори очи.

86.

Скритите карти на противниковите играчи сияеха и трептяха, като звезди, образувани от безброй разноцветни точки. Виждаше се ясно коя, каква е.

И сега нямаше нищо по-лесно след като знае картите на противника да спечели. За кой ли път птичката на щастието беше кацнала на рамото му. Но дали щеше да я задържи!...

И ако успееше нямаше да спечели само за себе си и за Стефка, но мислеше да изпълни обещанието си за създаване на Фонд в Швейцария подобен на този за Нобеловата награда с председателство и жури за награждаване eжегодно на най-добрите творци в литературния сайт. И още нещо: образуване на писателска задруга, като тази на С.Б.П. по Живково време, в която членовете да получават заплата. И последно: за публикуваните творби, съобразно получилите точки, авторите да получават хонорар.