Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението си и вече десет години живееше като инвалид. За него се грижеше съпругата му Рени, която изпълняваше функциите на социален асистент.
Михаил не виждаше светлината, нито слънцето през прозореца, но с бялото си бастунче потропваше по пода, в такт с мелодията, която Гергана свиреше. Ритмично и енергично, като метроном. Денят беше важен за ученичката, защото по-късно вечерта беше концерт-продукция на музикалната школа. Щяха да участват всички възпитаници и да свирят пред родители и гости.
Гергана погледна часовника на стената, обърна се към баща си и каза:
- Тате! Добре ли свирих?
- Да, Гери! - отговори Михаил. - много добре. Колко е часа? Да не закъснееш.
- Три. Аз в четири трябва да съм там за р ...