1 апр. 2020 г., 07:53

Копнеж

1.5K 0 0

 

- Познавам те...

- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.

- Не  зная, ти ми кажи… за него ли те боли?

- Ти знаеш… нали ме познаваш.

- Но той те остави в деня на сватбата, а ти все още пазиш тази стара, мръсно-бяла, булченска рокля, която обличаш всеки ден… би трябвало да го забравиш.

- Той ще се върне…

- Пак се усмихваш, а боли… вече си стара… той никога няма да дойде. Прежали го и свали най-накрая тази рокля.

- Но ако я сваля ще изгубя спомена за него, а само това ме топли… Как ще живея без спомени… И знаеш ли, ти си само едно старо огледало и е време вече да те изхвърля и никога повече да не те поглеждам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...