9 авг. 2008 г., 12:31

Коприва 

  Проза » Рассказы
1183 0 7
15 мин за четене
Iz mog srca raste kopriva
koja te je davno opekla
kad si moju ljubav brala
ti si meni vjerovala
da ja nisam tugom otrovan
Al Dino – Kopriva - http://vbox7.com/play:ce30c330
Илия вървеше бaвно по пътя към Mарикостиново. Десет години бяха изминали от онзи мрачен ден, когато тръгна. Помнеше сълзите на Солунка и клетвата й: „Господ Бог да те убие! Жив да се не върнеш у дома. Там да си останеш завинаги.”
Много време мина и много вода изтече. Никой не се връща от Диарбекир. Но той се върна. Главата му е пълна с черни спомени и тежки обиди. Заради кого отиде там, защо лежа 10 години в пустата гадна чужбина? За какво беше нужно толкова мъка и болка? Вятър и мъгла. Вятър и мъгла е всичко. Няма турци и българи, няма поробени и поробители, само коприва в душата. Само коприва в душата, само мъка и мъка.
Как се оцелява сред Диарбекир? Как се връща жив човек от ада? Как ще го посрещнат у дома? Въпросите се блъскаха като птици в главата му и Илия седна на тревата до пътя.
Свечеряваше се. Уморени рабо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Предложения
: ??:??