Корени - десета част
Произведение от няколко части към първа част
"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя през годините, когато султаните в Истанбул, наред с политическите реформи,основани на натиска от Европа с икономически мерки да лекуват "болният човек ",който управляваше с религията на исляма и брутални методи три континента.
Османците владееха народи с християнско вероизповедание на Балканите, както и на югоизток от Кавказ и в продължение на векове удавяха в кръв всеки опит на "раята" да получи някаква възможност за политическа свобода и да се върне в лоното на християнският свят.
Европейските пазари, благодарение на индустриалната революция заливаха със стока, като платове, машини за фабрични произведения, които доставяха стоки и услуги от всякакво естество.
По Дунав и Черно море, от Италия, Франция, Германия и Англия, както и от Русия стоките пристигаха в столицата на Османската империя.
Тогава се появи модата тип "алафранга",която беше израз на модерно европейско обличане.
Турската индустрия, която от векове беше основана на манифактурно производство остана със своя шаяк,гайтани и фесове,встрани от облечените с фини костюми европейски мъже и жени...
Къде през Видин,Свищов и Русе от Виена, Париж и Берлин българите замениха вълнените потури, гугли и свински цървули с навуща с модерно европейско обличане.
Търговци, студенти, които учеха в Прага, Виена, Рим и Париж съвсем естествено и елегантно възприеха "алафранга "модата, като подчертан стремеж към свободомислещи идеи,пряко или косвено, подчертаваха разликата между ориенталския манталитет и европейския дух,събудил в душите на християните под сянката на Високата порта жаждата за свобода!
След Руско-турската война от 1877/78 година, българите решително и недвусмислено отхвърлиха ориенталската мода, затова пък модата с панталон, редингот,папионка,европейски обувки и цилиндър дълбоко подчертаваха "а ла франга"стил на изисканост и начин на живот. Това влияние продължи в България, докато не ни завладя модерната революционна романтика на каскета,ватенката и ушанката...Но дотогава имаше още време за Петър Филипов и Иван Стойчев да се видят модерно облечени по съборите и соаретата на Ямбол,Роза и други места за младежи.
На 14 октомври на сбора в Гюлово през 1939 година Петър излезе на вечеринка с панталон от английски шантунг с леко райе ,с капаци, плетена жилетка от кашмир и бяла сламена шапка с периферия...
Петър Филипов приличаше повече на наследник на някакъв английски аристократ, отколкото на селското момче от Горна Тракия!
Момите на празничната вечеринка се спогледаха и няколко от тях вече споделиха:"Филипов Петър е с алафранга дрехи!"
От този ден нататък Петър Алафрангата прие този прякор, като част от живота си, до последните си дни!
А съдбата му отреждаше още много земни дни и тревожни нощи...
_________________________________
* - Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
