18 авг. 2020 г., 10:20

 Корени - пета част

2K 5 17

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

       Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до  слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...

         -Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощите захлаждат!-разсъждава на глас Алафрангата. 

         -Изтърколи се повечето година, Петре!

         В селото има  две кръчми и там, след като приберат добитъка, мъжете излизаха на раздумка и на по юзче с ракия или кана с вино. 

          Петър Алафрангата живееше в центъра на селото и отсядаше в Додовата  разпивница,както обичаше да казва.

          Сградата, макар и кирпичена, събираше, заедно с масите под навеса отпред към стотина мина.

          В долната махала беше построената през 1940 година, изцяло тухлена и измазана,с голямо мазе,бай Станьовата кръчма, която беше до разклона за Ботево и Ген.Инзово .Тя побираше към 120 клиенти, включително с масите отвън под акациевите дървета, сиреч, салкъмите...

Тази кръчма имаше вид донякъде на хан,защото 

зад нея имаше навес и яхъри за животни, както и кухнята на баба Пена, на дядо Станьо жена му. 

Тук се приготвяха ястия за клиентите от долните села, които отсядаха на връщане от града, да се подкрепят те самите, както и конете,наред с другата жива стока. 

        -Петре,какъв армаган донесе на Кинчето?

Още от вратата ще го подхване някой приятел от войниклъка,защото по неписано правило повечето розенци в понеделник и четвъртък отиваха с каруците си на пазара в Ямбол. 

        -Ооо,наборе, още не съм влязъл за по едно "здравей " и  ти ме анкетираш,прави се на изненадан Алафрангата ,па седне усмихнат до акрана си.

         -На Клементина купих кожена чанта за училище и  я напълних в книжарницата с каквото ми беше наръчало детето. 

         Когато се роди Клементина, майка й Мина,

почти не предаде Богу дух,защото загуби кръв и се наложи дълго да се възстановява.

         Оттогава Петър Алафрангата гледаше жена си и малката си щерка, "като писани яйца ".

 

         

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...