Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощите захлаждат!-разсъждава на глас Алафрангата.
-Изтърколи се повечето година, Петре!
В селото има две кръчми и там, след като приберат добитъка, мъжете излизаха на раздумка и на по юзче с ракия или кана с вино.
Петър Алафрангата живееше в центъра на селото и отсядаше в Додовата разпивница,както обичаше да казва.
Сградата, макар и кирпичена, събираше, заедно с масите под навеса отпред към стотина мина.
В долната махала беше построената през 1940 година, изцяло тухлена и измазана,с голямо мазе,бай Станьовата кръчма, която беше до разклона за Ботево и Ген.Инзово .Тя побираше към 120 клиенти, включително с масите отвън под акациевите дървета, сиреч, салкъмите...
Тази кръчма имаше вид донякъде на ...