Корени - пета част
Multi-part work « to contents
Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощите захлаждат!-разсъждава на глас Алафрангата.
-Изтърколи се повечето година, Петре!
В селото има две кръчми и там, след като приберат добитъка, мъжете излизаха на раздумка и на по юзче с ракия или кана с вино.
Петър Алафрангата живееше в центъра на селото и отсядаше в Додовата разпивница,както обичаше да казва.
Сградата, макар и кирпичена, събираше, заедно с масите под навеса отпред към стотина мина.
В долната махала беше построената през 1940 година, изцяло тухлена и измазана,с голямо мазе,бай Станьовата кръчма, която беше до разклона за Ботево и Ген.Инзово .Тя побираше към 120 клиенти, включително с масите отвън под акациевите дървета, сиреч, салкъмите...
Тази кръчма имаше вид донякъде на хан,защото
зад нея имаше навес и яхъри за животни, както и кухнята на баба Пена, на дядо Станьо жена му.
Тук се приготвяха ястия за клиентите от долните села, които отсядаха на връщане от града, да се подкрепят те самите, както и конете,наред с другата жива стока.
-Петре,какъв армаган донесе на Кинчето?
Още от вратата ще го подхване някой приятел от войниклъка,защото по неписано правило повечето розенци в понеделник и четвъртък отиваха с каруците си на пазара в Ямбол.
-Ооо,наборе, още не съм влязъл за по едно "здравей " и ти ме анкетираш,прави се на изненадан Алафрангата ,па седне усмихнат до акрана си.
-На Клементина купих кожена чанта за училище и я напълних в книжарницата с каквото ми беше наръчало детето.
Когато се роди Клементина, майка й Мина,
почти не предаде Богу дух,защото загуби кръв и се наложи дълго да се възстановява.
Оттогава Петър Алафрангата гледаше жена си и малката си щерка, "като писани яйца ".
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря,Албена!
-
Хубав разказ...
-
Дочка,а добре дошла!🤗
-
Сякаш бях там...
-
Благодаря за хубавите думи, Ангелче 13!
-
Благодаря за коментара и оценката, Мариана!
-
Село без църква и кръчма...абе, пиши го с летален изход!
Благодаря за житейската философия, Георги! -
mislitel (Георги Каменов) - ха ха ха! 3 пъти поздравления за хубавата мисъл! 🍷
-
Затвори ли кръчмата в едно село, дотам е!...
Поздравявам те. -
Благодаря за комплимента ,Младен !
Искам да предложа на читателя автентичния изказ на главния герой, защото той си беше още приживе за очерк.🤝 -
Сладкодумен разказвач си, Стойчо
Поздравление! -
Благодаря, Пепи!
Благодаря, Георги! -
Натам...
-
Обикновен живот
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита
какво да дава и какво да вземе...
Сред хаоса на неизречени слова
и утрини с проспани изгреви,
безбройни нощи без звезди и без луна
цветя без мирис, птици без крила,
и стъпките, удавени в дъжда,
хиляди пъти до болка ограбван,
с рани безчетни белязан,
пъзел парче по парче залепен,
цял живот ред по ред
ту рушен, ту наново граден.
А малкото останало зръ́нце
опазено от бури и от време,
дълбоко в тебе вкоренено,
незабележимо и безмълвно
отново и отново ще покълва!
12,01,2020
Ето моя поздрав, асоциация и още една препратка.
Навремето, когато прочетох книгата на Чапек, бях като зашеметена как такива обикновени неща превръща в изкуство. С образа на Алафрангата ме върна към него, с неговата усмивка, чувство за хумор и човещина. Към всички. -
Благодаря ти ,Жени!
Благодаря ти, Пепи!
Жени,тебе да захвана първа,защото ти си наред!
Ами,няма по-ясно послание от краткото послание!Само за милиардната от секундата и биотоковете на неизказаните чувства светват там,накъдето желаят...
Пепи, ти си, ама твърде специален случай като неочаквана чаша шампанско в ръцете на клошар, загубил всичко в името на любовта! -
"Обикновен живот", както би казал Карел Чапек.
Поздравления! -
много хубаво
искаше ми се да напиша дълъг, обстоятелствен коментар, защото знам, че всеки автор се радва, когато се спират при него, но някак след последния ред на разказа ти... си загубих думите, толкова потънах в атмосферата, сякаш бях там, седнала под салкъмите...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
