Корени - пета част
Multi-part work to contents
Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощите захлаждат!-разсъждава на глас Алафрангата.
-Изтърколи се повечето година, Петре!
В селото има две кръчми и там, след като приберат добитъка, мъжете излизаха на раздумка и на по юзче с ракия или кана с вино.
Петър Алафрангата живееше в центъра на селото и отсядаше в Додовата разпивница,както обичаше да казва.
Сградата, макар и кирпичена, събираше, заедно с масите под навеса отпред към стотина мина.
В долната махала беше построената през 1940 година, изцяло тухлена и измазана,с голямо мазе,бай Станьовата кръчма, която беше до разклона за Ботево и Ген.Инзово .Тя побираше към 120 клиенти, включително с масите отвън под акациевите дървета, сиреч, салкъмите...
Тази кръчма имаше вид донякъде на хан,защото
зад нея имаше навес и яхъри за животни, както и кухнята на баба Пена, на дядо Станьо жена му.
Тук се приготвяха ястия за клиентите от долните села, които отсядаха на връщане от града, да се подкрепят те самите, както и конете,наред с другата жива стока.
-Петре,какъв армаган донесе на Кинчето?
Още от вратата ще го подхване някой приятел от войниклъка,защото по неписано правило повечето розенци в понеделник и четвъртък отиваха с каруците си на пазара в Ямбол.
-Ооо,наборе, още не съм влязъл за по едно "здравей " и ти ме анкетираш,прави се на изненадан Алафрангата ,па седне усмихнат до акрана си.
-На Клементина купих кожена чанта за училище и я напълних в книжарницата с каквото ми беше наръчало детето.
Когато се роди Клементина, майка й Мина,
почти не предаде Богу дух,защото загуби кръв и се наложи дълго да се възстановява.
Оттогава Петър Алафрангата гледаше жена си и малката си щерка, "като писани яйца ".
© Стойчо Станев All rights reserved.
