Кошмарът
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и същи ужасен сън. Първият път, когато се срещнах с образите в него, махнах с ръка и го отдадох на случайността, но на другата вечер кошмарът се върна, а аз усетих, че страхът се опитва да се настани трайно да живее в главата ми. На третата вечер отново се появи и така - вече месец.
Виждах се отстрани, приличащ на голям каменен паметник в стил социалистически реализъм, издигнат във времето на една не много отдавна отминала реалност. Усещах, че целта ми е да вдъхвам респект, гордо вдигнал глава, държащ знаме и сурово свъсил вежди, но в крайна сметка, служех за посмешище. Гледаха ме всякакви хора. Едни ми се възхищаваха, слагаха ми цветя и целуваха студените ми ръце, други ме презираха, а трети ...