Котенцата бяха малки, ама съвсем малки. Обитаваха с майка си един плетен кош. От скоро излизаха навън сами. Майка им все ги съветваше:
- Играйте на слънчево място. Не се отдалечавайте. Ако трябва да се отбранявате, не забравяйте, че имате нокти. Наистина слаби, но ги имате.
И днес котетата бяха вън, на двора. Интересно им беше всичко, но малко се и страхуваха. Майка им беше казала, че трябва да са смели и те все си повтаряха - смели, смели, докато не видяха животното. То си беше малко животинче, но докато те се гонеха, им беше отмъкнало парченцето хляб, което носеха от сутринта със себе си.
- Няма ли да играеш с нас? - попитаха го те, но мишлето, а то си беше мишле, учудено ги изгледа, изтърва даже хляба и се скри някъде.
Моментално изчезна.
- Две котки да ме викат да играя с тях - си мислеше мишлето- този свят се е побъркал.
Двете котета продължиха играта си. Бяха се отдалечили малко повече от друг път. Бяха пред малка къщичка. Видяха, че нещо се подава навън и шава. "Може да е мишка. ...