Тази нощ имахме парти. У дома. Весело парти. Котката беше крива и ме хапеше по ръката. Аз просто я оставих с надеждата, че това ще я успокои. Уви. Притесних се и ми стана криво, че не знам какво да направя за нея. Добре, че това е необикновена котка. Просто „дойде“ човек и с палави пламъчета в очите (личеше му, че не го прави за пръв път, но се забавлява), ми обясни как да я сложа в скута си и да я оставя да се потърка в мен с носле във врата ми. Животинката мигом кротна и за по-малко от секунда вече примираше от удоволствие. В началото на нощта козината и дори ми влизаше в устата, та се налагаше да дишам през носа, сърце не ми даде да разваля това божествено блаженство. Но това беше само докато заспя. Чакаше ме изненада. Оказа се, че сме групичката, която котката събра. Нямаше нужда дори от: „Аз съм, не ме ли позна?“, нито дори от глупави въпроси от сорта на: „Кога успя да научиш това?“ или „Кака става?“. Просто бяхме на гости удома. Или всички си бяха удома... Нямаше предварителни покани, нямаше и неканени. Настроението беше приповдигнато и доста весело за хора, които се познават и без думи. Ако не беше алармата за работа в 05 сутринта на един от присъстващите, щяхме да изкараме още по-дълга нощ на купона. Усмихвам се щастливо. Сбогувахме се набързо.
Бях натъжен само за кратък миг, в който той поспря на тръгване и ме попита: „Имаш ли новини от нея? Знаеш ли дали се е Върнала?“. Попита с надежда. Надежда, която и аз имам, но за съжаление нямах новини. Никакви.
На сутринта намерих в леглото си борови иглички, парченца от пастърма, луканка, малко кал и разбира се котешки косъмчета... все атрибути, които остават при домакина след весело парти. :-)
© Иван Все права защищены
Да занесеш някое саламче на котака, да видиш колко е пренебрежителен към храната