От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната страна на улицата живееше една старица, която обичаше да кисне не верандата. Обикновено паркирах нагоре по улицата сутрин рано преди работа и следобяд, щом свършех "истинската" си работа и разучавах жертвите. Не бързах. Имах достатъчно време. За мен кражбата е забавление - хоби, така да се каже. Разбира се не бих отказала допълнителни пари - на кой ли не му трябват, но не дотолкова, че да рискувам да ме хванат.
Влизам, взимам и излизам. Открадвам си сувенир. Без да се бавя. Това е моята тайна - ако може да се нарече тайна. Всеки крадец знае същото правило, но малко го спазват. Стават алчни, започват да търсят богатства. Аз знам къде са ценните неща, които мога да взема. Те са наистина малки ...