Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казваше Рафи и бе половин каракачанска овчарка, със сигурност, поне произходът на майка му бе гарантиран. Рафи вече дванайсет години служеше вярно на стопанина си Теньо и беше неговият единствен приятел. Грижеше се всеотдайно за стадото, дори една зима преди пет години бе влязъл в схватка с вълк, при която бе загубил част от лявото си ухо, а вълкът – опърпан единак, любител на прясно агнешко – бе избягал накуцвайки. Теньо обичаше Рафи и Рафи обичаше Теньо, двамата си живееха чудесно заедно далеч от хорската суета. Теньо често делеше залъка си с него, а през зимата и постелята си, защото зимата в планината е студено, а козината на Рафи бе гъста и топлеше като родопска аша. Когато Теньо отидеше в ...