Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов  и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.

  Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казваше Рафи и бе половин каракачанска овчарка, със сигурност, поне произходът на майка му бе гарантиран. Рафи вече дванайсет години служеше вярно на стопанина си Теньо и беше неговият единствен приятел. Грижеше се всеотдайно за стадото, дори една зима преди пет години бе влязъл в схватка с вълк, при която бе загубил част от лявото си ухо, а вълкът – опърпан единак, любител на прясно агнешко – бе избягал накуцвайки. Теньо обичаше Рафи и Рафи обичаше Теньо, двамата си живееха чудесно заедно далеч от хорската суета. Теньо често делеше залъка си с него, а през зимата и постелята си, защото зимата в планината е студено, а козината на Рафи бе гъста и топлеше като родопска аша. Когато Теньо отидеше в селото за сол, олио или нещо друго, зарязвайки за няколко часа Рафи, животното започваше да вие толкова жално, че на човек направо сърцето му се късаше. Неразделни бяха те двамата.

  Но сега в устата на Рафи имаше женски крак, срязан или може би по-скоро откъснат малко под коляното. Нямаше съмнение, че кракът е женски. Стъпалото бе малко, с висок свод, овална пета и дребни топчести пръсти, чиито нокти бяха лакирани със светлорозов лак. Мускулите на прасеца бяха разръфани, окървавени, а прекършените пищялни кости стърчаха над потъмнялото месо. Сноп сухожилия се бе провесил настрани.    

  Рафи гледаше очаквателно стопанина си, а от огромните му челюсти, които придържаше тънкия глезен, се беше проточила белезникава нишка лига. А Теньо се кокореше уплашено, кършеше ръце и се чудеше какво да прави. По едно време се окопити и с рязък тон заповяда на кучето да пусне кокала, така де, крака. Рафи остави крака на земята, но после, изкушен от хищническата си природа, или може би от факта, че от месеци не бе ял месо, отхапа голямо парче от прасеца и го погълна на две глътки. Теньо се разкрещя гневно и размаха ръце, при което кучето се стресна и избяга, после, погнусен, повърна. Дълго време не можа да се освести, а когато най- сетне успя да го направи, набута крака с помощта на гегата си в една черна найлонова торба. Занесе го на кмета, така бе редно.

  Кметът също се изненада доста, но за разлика от него не повърна, може би защото не бе видял как Рафи лакомо погълна голямата мръвка.

  После нещата бързо се задвижиха. Дойде полиция, бе проведено разследване. Теньо не каза какво е направил Рафи, искаше да го защити, не че някой би обвинил животното, че си е похапнало от уликата. Теньо каза на следователя, че е видял бездомно куче да ръфа крака и го е пропъдил с камък. Беше почти сигурен, че никой няма да се заинтересува кое куче е яло от крака, а и какво значение имаше това, кучетата са си кучета, обичат кокали, а пък когато те са с месо… Важното бе чий е кракът и кой го бе отделил от тялото на жената. Жената, която и да бе тя, със сигурност бе мъртва, нямаше как да не е мъртва. 

  Мина седмица, започна втора, а около селото продължаваха да обикалят следователи. Населението бе настръхнало. Хората развиваха теории за убийства, изравяне на трупове от гробищата и какво ли още не. Един зевзек дори предположи, че намереният женски крак не е истински, а част от филмовия инвентар, използван при заснемането на филм на ужасите. Наистина някакви американци бяха снимали филм на ужасите в съседното село, но не, кракът бе истински. Ако беше фалшив, нямаше да се провежда разследване.

  Кракът бе на млада жена на име Нона. Това стана ясно на третата седмица след откриването му. Нона отишла преди две години на гурбет в Испания, зарязвайки годеника си от немотия. През това време той я чакал да се върне, вярвал че ще се върне, защото я обичал и искал да се ожени за нея, каквато била уговорката. И Нона наистина се върнала, но била бременна. Двамата се скарали и той я убил в изблик на гняв. Убиецът нарязал трупа, натоварил парчетата в багажника на колата си и ги изхвърлил в едно дере на петдесетина километра от местопрестъплението. Не бил лош човек той, убиецът, така поне казвали роднините и приятелите му, просто нещо му прищракало, когато видял годеницата си бременна. Тъжна, трагична история.     

   Теньо обичаше Рафи и Рафи обичаше Теньо, но двамата вече не си живееха чудесно далеч от хорската суета, както преди. В отношенията им имаше напрежение. Кучето странеше от стопанина си и често, без видима причина, подвиваше виновно опашка, но не проявяваше желание да избяга. Теньо знаеше, че скоро внучето му ще дойде да му погостува. Миналото лято то бе започнало да свиква със селския живот и не се плашеше от овците, магарето и кучето. Обичаше да се катери по Рафи, да го чеше по корема… и да му бърка в ушите и в устата… В устата, която бе погълнала човешка плът!

  Рафи не се мъчи дълго, отровата, която Теньо му даде, бе много силна.

  Теньо дълго плака за единствения си приятел, но знаеше, че е направил каквото трябва. Внучето му щеше да е в безопасност.