Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- сякаш бе чаша студено, пенливо шампанско. Докосна го по рамоно бавно и сладостно. Беше недосегаема за него. Той протегна ръка, за да я докосне, сякаш да се увери, че не е поредното привидение и тя се отдръпна. Дяволита усмивка се изписа на красивото лице и очите ù пламнаха с необяснима яркост. Можеше да го контролира и щеше да го изпепели. Точно по онзи сладък начин, който само тя можеше. Воалът докосна леко ръката му и той я дръпна рязко. Ароматът на рози танцуваше около него, нейният аромат- сладък, опияняващ, каращ те да губиш представа за време и място.
Накрая той не издържа и се изправи. Тя отстъпи бързо назад.
- Ела, хайде... - думите ù се превърнаха в сладък шепот, който се смеси с те ...