Красиво привидение

 Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка.  Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше.  Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- сякаш бе чаша студено, пенливо шампанско.  Докосна го по рамоно бавно и сладостно.  Беше недосегаема за него. Той протегна ръка, за да я докосне, сякаш да се увери, че не е поредното привидение и тя се отдръпна. Дяволита усмивка се изписа на красивото лице и очите ù пламнаха с необяснима яркост. Можеше да го контролира и щеше да го изпепели. Точно по онзи сладък начин, който само тя можеше. Воалът докосна леко ръката му и той я дръпна рязко.  Ароматът на рози танцуваше около него, нейният аромат- сладък, опияняващ, каращ те да губиш представа за време и място.  
  Накрая той не издържа и се изправи. Тя отстъпи бързо назад.
- Ела, хайде... - думите ù се превърнаха в сладък шепот, който се смеси с тежкото му дишане. 
  Този път щом протегна ръка я докосна - мека, нежна кожа. Като коприна, толкова красива и искряща. Червените устни се разтеглиха отново и тя се усмихна, толкова искрено и чисто, че сърцето му запърха. Ароматът ù обгърна и двама им,  той започна да губи представа за случващото се.  Загледа се в очите ù - ясно зелени, горящи с огнена яркост, готови да го изпепелят. 
- Толкова си красива... - думите му прозвучаха като въздишка, последната глътка свободен въздух се откъсна от гърдите му, преди да се превърне в напълно зависим от изкушението. 
  Зелените очи омекнаха и го погледнаха с нежност, любовта се появи зад жестокия изгарящ пламък и накара чертите на лицето ù да омекнат. 
- Обичам те мое красиво привидение. - той се усмихна и тогава тя се засмя. 
  Започна да отстъпва назад. Бавно и леко, почти танцувално.  Предизвикателният поглед не изчезна от лицето ù, дори дяволитата усмивка се настани още по-гостоприемно. Той започна да пристъпва все по-бързо и по-бързо, за да я хване, да не я остави да си тръгне. Изведнъж звънлив смях стигна да ушите му - тя му обърна гръб и започна да се смее весело докато не изчезна. 
   Младият мъж подскочи. В стаята е тъмно, хладно, сърцето му бие лудо. Пое си едва дъх и напипа мястото до него- нямаше никого. Било е сън, просто сън. Не можеше да се отърве от нея, преследваше го дори в сънищата му. С красотата, с чара, с изяществото и дяволитостта си. Легна отново по гръб и затвори очи. Образът отново се появи пред него- аленочервени устни, пламтящи зелени очи, красива усмивка. Обичаше я, но никога нямаше да я има - неговото красиво привидение.