30.04.2014 г., 20:59  

Красиво привидение

806 0 0
2 мин за четене

 Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка.  Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше.  Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- сякаш бе чаша студено, пенливо шампанско.  Докосна го по рамоно бавно и сладостно.  Беше недосегаема за него. Той протегна ръка, за да я докосне, сякаш да се увери, че не е поредното привидение и тя се отдръпна. Дяволита усмивка се изписа на красивото лице и очите ù пламнаха с необяснима яркост. Можеше да го контролира и щеше да го изпепели. Точно по онзи сладък начин, който само тя можеше. Воалът докосна леко ръката му и той я дръпна рязко.  Ароматът на рози танцуваше около него, нейният аромат- сладък, опияняващ, каращ те да губиш представа за време и място.  
  Накрая той не издържа и се изправи. Тя отстъпи бързо назад.
- Ела, хайде... - думите ù се превърнаха в сладък шепот, който се смеси с тежкото му дишане. 
  Този път щом протегна ръка я докосна - мека, нежна кожа. Като коприна, толкова красива и искряща. Червените устни се разтеглиха отново и тя се усмихна, толкова искрено и чисто, че сърцето му запърха. Ароматът ù обгърна и двама им,  той започна да губи представа за случващото се.  Загледа се в очите ù - ясно зелени, горящи с огнена яркост, готови да го изпепелят. 
- Толкова си красива... - думите му прозвучаха като въздишка, последната глътка свободен въздух се откъсна от гърдите му, преди да се превърне в напълно зависим от изкушението. 
  Зелените очи омекнаха и го погледнаха с нежност, любовта се появи зад жестокия изгарящ пламък и накара чертите на лицето ù да омекнат. 
- Обичам те мое красиво привидение. - той се усмихна и тогава тя се засмя. 
  Започна да отстъпва назад. Бавно и леко, почти танцувално.  Предизвикателният поглед не изчезна от лицето ù, дори дяволитата усмивка се настани още по-гостоприемно. Той започна да пристъпва все по-бързо и по-бързо, за да я хване, да не я остави да си тръгне. Изведнъж звънлив смях стигна да ушите му - тя му обърна гръб и започна да се смее весело докато не изчезна. 
   Младият мъж подскочи. В стаята е тъмно, хладно, сърцето му бие лудо. Пое си едва дъх и напипа мястото до него- нямаше никого. Било е сън, просто сън. Не можеше да се отърве от нея, преследваше го дори в сънищата му. С красотата, с чара, с изяществото и дяволитостта си. Легна отново по гръб и затвори очи. Образът отново се появи пред него- аленочервени устни, пламтящи зелени очи, красива усмивка. Обичаше я, но никога нямаше да я има - неговото красиво привидение.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зи Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...