Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре... и какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но от къде...? Сън или реалност, вечно задавания въпрос... В този миг разбрах нещо, което не знаех до сега... Мракът... има своя красота... За повечето хора това е просто част от денонощието, през което могат да си починат... а дали наистина е така...?
Обичам тъмните цветове... за мен нощта не е това, което за повечето хора... и поради тази причина се мислех за различна... Сега разбрах, те са различните... Какво крие денят? Нищо... там има светлина, всичко е ясно поне до някъде... Ами нощта? Сега започвам да разбирам думите... "Само в мрака има светлина"... В тъмнината се крие нещо повече от мрак, тъмни сенки, самота и страх... Напротив! Там се крие красота... която не се оценява... Страхът? Какво е това...!? Чувство или просто натрапчива мисъл? Самотата... Може би не е толкова лоша за колкото я мислят всич ...