MaHu4e3e`` (Марина)
3 0
19.08.2007 г., 21:30 ч.

Красотата на мрака  

  Проза
899 0 4
1 мин за четене
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре... и какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но от къде...? Сън или реалност, вечно задавания въпрос... В този миг разбрах нещо, което не знаех до сега... Мракът... има своя красота... За повечето хора това е просто част от денонощието, през което могат да си починат... а дали наистина е така...?
Обичам тъмните цветове... за мен нощта не е това, което за повечето хора... и поради тази причина се мислех за различна... Сега разбрах, те са различните... Какво крие денят? Нищо... там има светлина, всичко е ясно поне до някъде... Ами нощта? Сега започвам да разбирам думите... "Само в мрака има светлина"... В тъмнината се крие нещо повече от мрак, тъмни сенки, самота и страх... Напротив! Там се крие красота... която не се оценява... Страхът? Какво е това...!? Чувство или просто натрапчива мисъл? Самотата... Може би не е толкова лоша за колкото я мислят всички!... Цветовете...? Може би не всичко е черно и зло, за каквото го мислят всички... Трябва ли да се крием, щом сенките на нощта паднат над земята... и какво е нощта...? Тя също има своя дар... Дарът на тъмнината... Какво е всъщност това? Мит...!? Смърт!? Живот!? Или нещо повече... Живот в смъртта?...

© Марина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въпреки че това се води разказ по жанр, наистина ми напомня хайко стиховете, които казват много с малко и простички думи. Мисля, че не си открила този стил на писане все още, но би ти паснал страхотно. Опитай да пишеш хайко, това е умение, което не всеки притежава!!! Продължавай в същия дух
  • Страхотно! Обожавам такива неша 6+ от мен
  • Убийствени възгледи... някога и аз бях като теб! Може би още съм. 6...
  • Интересни размисли.. Между другото, и аз като теб обужавам нощта.
Предложения
: ??:??