Пийнахме от вишневия сок, за да прокараме и последните залъци . Ръцете му потреперваха, погледна ме плахо. Сведе поглед като ощипана девица. Нещо искаше да ми каже ли.
А аз слушах с внимание разказаното и скришом му се възхищавах. Ето част от живота на обикновенният човек, не възход или падение. А е можал да загърби всичко тук и да хване към Гърция, че е наблизо, а защо не Австрия, Германия, по негово време се е учило немски и френски в училище, а той останал тук. А не е ли можал да се занимава с някаква търговийка, от перилни препарати и нещо втора-трета употреба , до разни шмекерии, а той избрал най-трудния път, да крета едва-едва, отритнат един вид от набори, съученици на които е помагал преди.
Какво се чудя, мигар и след толкова години отношенията между хората са се променили ли. Да ама не.
Как се казваше, хораа са готови с една капка вода да те удавят, само и само да изпъкнат или да заемат позицията ти в живота... Е ще има да разказвам на жена си тези му преживелици като се прибер ...