Кратка истина...

Отварям весело очи

и виждам аз с усмивка

твоите гърди,

които нежно гушнали са ме

и още по-нежно

се свиват в моите рамене...

Ти носиш ми усмивка

лека, красива, мила,

ти носиш ме на ръце и аз

"злато" те наричам

и слънцето в мен палиш

и с лекия полъх на вятъра

страстно ме галиш...

Казваш ми, че ме обичаш

радваш ме с целувка

носиш армаган

и в същото време 

забиваш ми нож в гърба.

Оставяш ме пак сама,

да плача, да ритам 

да търся това,

което все ми отнемаш

на най-хубавата част от нощта...

Защо си такъв арогантен,

защо си страхливец не знам,

като беше друг някога

преди време да...

Но с тази промяна ме караш

едно - да вземам

живота си в свои ръце,

да се стягам, макар да не

мога миналото да забравя

и да бягам все по-далече

и по- бързо, и по-силно.

Затова сега аз ще напиша 

истината и тя боли,

а ти си идиота от моите вече

минали дни...

А аз съм с кървящо сърце затрита

сега, но с добра,

надявам се, перспектива 

за бъдещето и 

за търсене на любовта...