Края на прехода

Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Доган, така и не се и разбра. Минаха години. Блокът така и остана недовършен. Имаше пазач, който седеше в една постройка отстрани и пазеше от вандали. Постепенно мраморната обицовка започна да пада - един мраморен къс, след това друг. Керемидите хванаха патина и улуците се напълниха с листа, така че дъждовната водата започна да тече по фасадата - боядиса я в зеленикаво, като керемидите. След това и пазачът си тръгна. По стените се появиха графити.

Един ден минавах покрай постройката. Реших да вляза. Отдавна ми беше любопитно какво е отвътре. Минах през входа - нямаше входна врата, която да ме спре. В приземния етаж имаше две големи стаи. Значи не беше блок, а едносемейна сграда. От едната стая нагоре започваше стълба без перило. Внимателно, за да не падна се заизкачвах нагоре. На едно стъпало с тебешир бе написана стрелка, сочеща нагоре и под нея - “Това е Пътят към края на Прехода”. Реших да следвам Пътя. На втория етаж нямаше нищо забележително. Три големи стаи. Стрелката ме водеше нагоре - “Продължи. Най отгоре е. Капитализмът. Краят на прехода.” Продължих. На последния етаж, под покрива фасадата не беше построена напълно. Тук там имаше пролуки, от които вятърът духаше силно. Беше пълно с употребявани спринцовки. И на долните етажи имаше, но тук бяха особено много. Миришеше на мърша. Някакво животно се беше свряло и умряло тук. Реших да не го търся. Исках само да видя “Края на прехода”. Огледах се . Стана ми студено от полъх на вятърът. Потръпнах от студ. Или беше от степента на занемареност на сградата - зачената във времето на кражбите, тя умираше във времето на още по-големите кражби. Който и да бе прал пари и я бе построил я бе  оставил незавършена. Някак тъжно беше. По стените четях надраскано с тебешир или напръскано със спрей: “Обичам Ивета”, “Промяната няма да се състой”, “Утре идва с нощта”...”Краят на Прехода е тук” - и стрелка на стената сочеща към земята. Това търсех. Приближих се като гледах да не настъпя някоя спринцовка. В ъгъла, оградено с кръг от тебешир имаше едно лайно. Под него пишеше - “Краят на Пътя”. Лайното отдавна бе изсъхнало, откога ли стой там? Никой не го бе помел, оставили го бяха така - всички, които идваха в сградата вечерта или през нощта. Любопитството ми бе възнаградено.

Излязох навън. Отвън вятърът намираше пролуки във фасадата и свиреше като навлизаше през тях. Стана ми самотно. Тръгнах по улицата към дома.