Дойде дългоочакваният край на досадния работен ден. Уморените лица се скупчваха на тълпи по спирките на градския транспорт и замерваха с немощни погледи номерата на автобусите, в опит да познаят отдалеч своя. Аз също бях там - елемент от тази шарена паплач. Отдалеч забелязах оранжевото туловище на 72, което тромаво се приближи и скърцайки, спря. Масата от хора щурмува отворените врати, като от време навреме се чуваше по някой зверски боен вик. Един пенсионер се протегна и закачи бастуна си като абордажна кука и се набра ловко по него, следван от тантуреста лелка, носеща две пълни платнени торби. Борбата бе жестока. Някой изкряска, че са му премазали крака, но това само озлоби допълнително армията от поразяващи лакти и мачкащи ходила. След третия опит на шофьора да затвори вратата, който се оказа успешен, автобусът потегли. Постепенно пътуващите се сместиха някак и се кротнаха, упоени от липсата на кислород и миризмата на тела, обявили бойкот на личната хигиена. Точно в този момент вниманието на всички бе привлечено от семейство представители на ромския етнос или, както ги нарече един едър господин до мен - мръсни мангали. Най-малкото отроче от фамилията с особено старание ближеше мръсното стъкло на автобуса и оставяше кална диря по него, а майката и двете по-големи му се наслаждаваха с нескрит възторг и поощрителни възгласи. Двама чужденци, вероятно от скандинавски произход, незнайно как попаднали там, шокирани от гледката, започнаха да снимат с дигиталните си фотоапарати. Това разбира се не смути майката. Напротив, след като забеляза, че отрочето й е център на внимание, тя се захили и доволно му подвикна:

 - Блежи, блежиииии сладолед.

Лелката с двете торби зацъка с език:

- Ааааааааа, толкова е мръсно това стъкло. То детето се навечеря.

Последва бурен смях и един дълъг младеж изкоментира, че сигурно така си набавя нужните витамини и минерали. Аз се замислих, че скандинавците сигурно за пръв път виждат сладолед на колела и смехът ми се сля с този на останалите пътници. Изведнъж едрият господин до мене измъкна нещо от пазвата си и за миг се превърна в контрольор. Какъв талант се изисква - така ловко да се шмугнеш в тълпата пътници и да изглеждаш точно като един от тях. Мимикрия, на която би завидял всеки себе уважаващ се хамелеон. Наистина това е цяло изкуство, палитра от отлични актьорски умения. Понякога се качват по двама, като небрежно разчепкват злободневна тема и разсеяно оглеждат невинните пасажери. Изведнъж с оттренирано движение намятат синия елек, досущ като Кристофър Рийвс в супермен, и тръгват в атака. Когато заловят някой, нищо неподозиращ „престъпник", идва моментът да употребят своите тънки психологически прийоми. Първият е класически - "добрата и лошата контрола". Само, че в случая и двете са лоши. Обикновено си придават строг и дипломатичен вид и използват нисък тембър:

- Господине, моля да заплатите глобата в размер на седем лева. Този номер минава в случаите, когато жертвата е гостуващ на роднини провинциалист. Стъписва се и започва да се оправдава, с което още повече затяга примката около своите седем лева. Ако обаче насреща си имат по-твърд и обигран противник, преминават към план „В", стават агресивни и карат шофьора да спре. Повишават тон и се суетят около него, за да създадат впечатление, че току-що ще се случи нещо, като разчитат на фантазията на донора. Ако и това не даде желания резултат, в действие влиза най-опасното и сигурно оръжие от арсенала на изпечения контролиращ орган - собствената съвест на пътника. Те започват да търсят съдействие от останалите пътници и не спират да  повтарят въпроси от сорта на:  "Не Ви ли е срам да пътувате на гърба на останалите?",  както и особено въздействащото: "Значи останалите пътници са глупави да дупчат билет, а Вие сте гратисчия, така ли?" Ако и това не даде резултат, го подканят да ги последва на следващата спирка. Щом автобусът спре, слизат като си дават вид, че чакат виновника, а после се правят на учудени пред затворените врати на превозното средство. Улисан в коментарите на останалите, стигнах до своята спирка и скочих във възможно най-калната и дълбока локва и докато отправях пожелания към родителите на шoфьора, който сякаш нарочно спря именно тук, една кола се възползва и умокри останалите ми сухи части на тялото, от кръста нагоре. Чудех се вече чия майка по-напред да обсъдя гласно, когато видях как скандинавците ме снимат от потеглящия автобус и реших непременно да е висока, руса и със сини очи.