Дойде дългоочакваният край на досадния работен ден. Уморените лица се скупчваха на тълпи по спирките на градския транспорт и замерваха с немощни погледи номерата на автобусите, в опит да познаят отдалеч своя. Аз също бях там - елемент от тази шарена паплач. Отдалеч забелязах оранжевото туловище на 72, което тромаво се приближи и скърцайки, спря. Масата от хора щурмува отворените врати, като от време навреме се чуваше по някой зверски боен вик. Един пенсионер се протегна и закачи бастуна си като абордажна кука и се набра ловко по него, следван от тантуреста лелка, носеща две пълни платнени торби. Борбата бе жестока. Някой изкряска, че са му премазали крака, но това само озлоби допълнително армията от поразяващи лакти и мачкащи ходила. След третия опит на шофьора да затвори вратата, който се оказа успешен, автобусът потегли. Постепенно пътуващите се сместиха някак и се кротнаха, упоени от липсата на кислород и миризмата на тела, обявили бойкот на личната хигиена. Точно в този момент вним ...