КРАЯТ НА ВСЕЛЕНАТА

Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най-удачно да бъде използван за бъдещо гориво на хората. Имаше толкова разгорещени дебати. И дори цели войни! Като например Хелиевите войни в Източна Африка, Хелиевите войни в Европа, Хелиевите войни в Южна Америка.

Петролът и въглищата се бяха поизчерпали. Но хората нямаха и идея какъв друг източник на енергия да използват, за да задоволят огромните си нужди. Затова това беше единственият вариант.

Беше сформирана смела експедиция начело с последователите на Вернер фон Браун, който беше известен физик от миналото.

Наказанието за неподчинение беше извратено и брутално – кастрация и пълно отстраняване на половите органи. Доста бяха изпищели от това – но само брутално анихилиране беше удачният начин за справяне с безбройната човешка популация. Кастрираните запазваха своето място в обществото, но те вече нямаха да имат никога шанса да станат звездни астронавти.

Консенсусът беше постигнат. И Земният съвет даде първата заповед. Пълен и широко обхватен план за присвояване на Вселенските блага. Час по-скоро!

Всички добре обучени астронавти щяха да бъдат поставени при специални условия, които да им позволяват да оцелеят там възможно най-дълго. Те нямаха нищо общо с досегашните подготвителни програми. Първите смелчаци измряха от твърде високото G в изпитателната капсула, други от недохранване. Някой полудяха, откъснати от семействата си. Някой се кастрираха сами! Съвсем обезумели те отделиха тестисите от тялото си с бръснарско ножче! Не искаха да участват пак в задължителните процедури по подбора на летци-завоеватели!

Луната беше използвана в миналото за добив на ХЕЛИЙ-3, но той не беше точно промишлен, а по-скоро използван за отблъскване на нашествията на множеството пришълци, дошли чак от някаква планета край звездата Омикрон. Това беше пулсираща звезда от съзвездието Кит. Беше твърде далече.

Омикронците бяха сразени. Те стаиха омразата си и се махната от тази част на галактиката. Завинаги!

Но човечеството нямаше представа как да се добере до достатъчни количества ХЕЛИЙ-3, тъй като повечето звездни тела бяха твърде далечни за транспортирането му. Да – да се изгради човешка колония в потенциалните находища беше възможно, но пак добивът му беше безбожно скъп!

Цялата неразбория доведе до преселения на огромна част от популацията в други далечни планети. “Не искам да бъда затворен и кастриран като прасе! Искам да се размножавам!” Това беше лозунгът.

Където науката правеше брутални пакости, здравият разум се намесваше. Дълбоко в себе си знаех, че постъпвам правилно. Щях да бъда летец-завоевател. Щях да засея семето си в утроби, дошли от чужди светове и да добивам ХЕЛИЙ-3 на воля, но бюрокрацията беше смазваща. Минах тестовете, едва не умрях от глад по време на задължителните пости за укрепване на организма и свикване с космическата храна – доста по-различна от нормалната.

Обърнах гръб “Това негостоприемно и враждебно място ли е моят дом?” И никога повече не се върнах. Бях ентусиазиран – както между впрочем всеки глупак на мое място! Бицепсите ми бяха напомпани, а и тестостеронът явно ми идваше в повече.

Почувствах как скротумът ми се стяга в открития космос. Идваше ми да викам. Щях ли да бъда мъж вече? Не, не бях кастриран! Бях свободен. Бях излязъл в безкрайността!

Когато совалката “Аурелиус БД 604” ни прибра, знаех че е просто прелюдия към следващото стъпало. Но нямаше и как да е иначе. Трябваше да се работи. И аз се залових здраво и съвестно за задълженията си. Някъде дълбоко в себе си усещах празнота. И ужасна самотност.

Прикачването към основния транспортен кораб “Азенаут” беше трудно, но съвсем не и невъзможно. Но някъде дълбоко усетих дори откачих. Можеше никога и да не се завърна. Можеше и никога вече да не срещна жената на своите мечти. Там ни лъжеха, че ще успеем. Но нямаше нищо подобно. И аз го знаех. По дяволите! Знаех го!

Въздушната победа на омикронците беше просто като игра. Те нямаха свежи попълнения и не се биеха на тяхна територия. Това тук беше различно.

За всеки, който се интересува, бих му казал, че да си глупак и да не знаеш нищо е добре, но само до един момент. След това нямаш оправдание. След това трябва да оцеляваш в реалния живот!

Екипът на кораба ме посрещна радушно. Те бяха големи сладури.

Тахионните двигатели на кораба бяха впечатлящо постижение на квантовата механика. Изстреляхме се с пълна сила към най-близкия пулсар в търсене на нови неизследвани светове. Там обаче видяхме нещо странно.

Мъртвило! Сякаш вселената беше като отрязана! Нямаше нищо – дори и вакуум!

Корабът се блъскаше напред, но не можеше да продължи. Просто беше като застинал. Усещахме смъртта си. Честно казано, предпочитах да бъда скопен като прасе пред смърт завинаги.

Кларк Сей се провикна:

- Космически завоеватели, ето краят на Вселената, за който всички толкова много говорят. Неконтролираният добив в огромни мащаби може би е оказал въздействие и върху други светове. Бяхме прекалено алчни! Явно твърде много извънземни цивилизации са я опоскали!

Всичко потъна в мрак. Това беше краят на коридата! Аз поне запазих тестисите си! Може би там някъде в мрака, който ни обгърна, щях да намеря покой.