20 янв. 2011 г., 16:34

Крилцата на пеперудата. 

  Проза
1313 0 18
4 мин за четене
Пеперудите са крехки създания. Когато човек се опита да улови някоя и да я задържи в дланите си, може да се случи така, че прашецът от крилцата ù да се изрони и тя никога повече да не полети. Едно мимолетно докосване понякога е сигурна гибел.
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може да се случи на едно десетгодишно дете. Тя остана сама. Майка ù, която беше единствената, която се грижеше за нея, нямаше никакви пари. А каквото имаше, го изпиваше. Влачеше невръстното си дете по кръчмите, където се наливаше и забравяше за него.
Една нощ тя остави Наталия за пореден път пред тежката, прашна порта на стария градски театър, за да си купи водка. А после просто не се върна. Тогава дойде той. Спасителят на Наталия.
Тя носеше раздърпана синя рокличка, сякаш хвърлена, недостойна като дрипа върху крехкото ù още тяло. По бледото ù, невинно личице се бяха изписали тонове тъга. Но в нея имаше пламъче очакване. Рядко, когато се усмихваше и дупката от падналите ù млечни зъби зейваше под г ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Все права защищены

Предложения
: ??:??