КРИВА ПАЛАНКА I
Краят на горския път беше дръглив и обрасъл. Сплетените трънливи клони не допускаха никой до порутените стени на бившия хан. А стените му бяха с цвета на келявата гора наоколо - на места обрасли с бръшлян, а на други с оглозгана от времето мазилка.
Под нея се бяха озъбили издялани камъни от ронлив варовик, който изобилстваше на всякъде. Неочаквано част от покрива беше запазен, покрит с едновремешни керемиди. Турски. Сплетените тръни с мъка отстъпваха достъп до разкъртената входна порта от яки метални пръти, извити и оформени от ръката на незнайния древен ковач в чудна плетеница. Жилави лози се провираха сред патинирания метал и изписваха забравени древни времена. Портата, залостена и неотваряна от десетилетия упорстваше - не допускаше никой до вътрешния двор, до забравените спомени, до бурното минало. Доста време и дружни усилия бяха необходими за да преодолеят упорството на изминалите десетилетия.
Вътрешният двор - застинал в един забравен момент носеше усещането за не ...