КРИВА ПАЛАНКА I

 

Краят на горския път беше дръглив и обрасъл. Сплетените трънливи клони не допускаха никой до порутените стени на бившия хан. А стените му бяха с цвета на келявата гора наоколо - на места обрасли с бръшлян, а на други с оглозгана от времето мазилка.
Под нея се бяха озъбили издялани камъни от ронлив варовик, който изобилстваше на всякъде. Неочаквано част от покрива беше запазен, покрит с едновремешни керемиди. Турски. Сплетените тръни с мъка отстъпваха достъп до разкъртената входна порта от яки метални пръти, извити и оформени от ръката на незнайния древен ковач в чудна плетеница. Жилави лози се провираха сред патинирания метал и изписваха забравени древни времена. Портата, залостена и неотваряна от десетилетия упорстваше - не допускаше никой до вътрешния двор, до забравените спомени, до бурното минало. Доста време и дружни усилия бяха необходими за да преодолеят упорството на изминалите десетилетия.

Вътрешният двор - застинал в един забравен момент носеше усещането за нещо, било отдавна, но живяло, истинско, чудовищно жизнено. Прораслите бодливи храсти и висок непреборван бурен не можеха да скрият и заличат онзи момент, онова време, когато тук беше кипял живот, когато тук се беше изтърколил жизнения път на няколко поколения жилави старци и шетащи бабички, на загорели едри селяни и забрадените им покорни женици кърмещи пристегнати на вързопчета дечица. Оборът в дясно още носеше миризмата на утъпкано прясно сено и щипящ очите конски пикоч. Яслите, отдавна прогнили и проядени от дървояди още се крепяха в дъното под дървения покрив с червените керемиди.

По средата на двора сред огромен шипков храст зееше широкото гърло на ханския геран, не пресъхвал и през най-горещите лета. От тъмната му бездна още се носеха весел селски смях примесен със конско пръхтене и тропането на дървени кофи, спускани за живота на водата.

Над герана на една челна фасада върху парче оцеляла мазилка все още можеше да се прочете:

ХАН СЛАВЕЕВ ЛЪГ

... (следва продължение)