Твоят свят е моето лично творчество. Ти си моето стихотворение. Не се ли подчиниш, ще се затрудниш в прочитането му. Да сложа запетая и да те спъна или многоточие... нерешена съдба. Моето творение и каквото кажа, това ще е. Върти се и играй, марионетке моя! Просто една кукла и злият кукловод. Води се по мен. Война между конци. Един в друг се преплитат жестоко... безмилостно. Борбата е безсмислена. Прощално стенание и отново завъртане наляво. Ръка – долу, крак – горе. Гледаш празно публиката. Често съм ти разказвал истории за тях. Децата на Ада. Всяка твоя сълза е тяхно ръкопляскане. Много си пътешествал, много си видял. Помогнал си на този... на онзи. Ами те на теб? Пипаш пода... търсиш нещо. "Къде е? Кажи ми къде е той? Моля те...". Може би съжалявам, но револверът е в мен. В барабана - само един патрон. Сега не е времето. Крачка и последно усилие да намериш живот. Поклон. Ръкопляскане и спектакълът свърши. Хора плачат, завеса пада. Твоят свят е моето лично творчество…