КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми беше думата, той, нашият, нищо не разбираше от мелничарство и в мелница бе влизал само до змейката, дето пързаляха чувалите горе от склада долу в камионите, но по стечение на съдбата дядо му бе имал мелница - някъде по средата на Добруджа, та сякаш тоя занаят го имаше в гена, сякаш бе пил от тая вода.
Като влезе в огромния хангар на мелницата, главата му бръмна и започна да мига, сума врабци се разхвърчаха по релсите на крана, сякаш да вдигнат прашната пелена по машините и да я метнат върху новия гостенин.
- Мелницата не е работила две години, така че до жътвата да се стегне и от новото жито - бяло брашно да излезе!
Шефът на Христо си разбираше от работата. Самият той от дете бе врял и кипял ...