vega666 (Младен Мисана)
1547 14284
7 сент. 2021 г., 00:19

Къде лети безсмисленото тяло 

  Проза » Другие
777 11 11

Не бих могъл да изтека обратно.

Обратно през морето нежелано.

Да върна себе си съвсем случайно

такъв, какъвто аз не бях.

 

А там ме чака мойто настояще

и бъдеще забравено отдавна.

Очаква ме и минало живяно

във друг живот, без който остарях.

 

И ето, днес внезапно изоставам.

От скоростта неволно се забавям.

Преди да се събудя аз заспивам

в завоя прав, завършващ този ден.

 

Къде лети безсмисленото тяло -

единствено което е живяло,

което няма никога да помни

светът невидим, ала зрим за мен!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за толкова интересните коментари. Благодаря също за високата оценка и за сърчицата!

    П.П. Стойчо, текстът е в раздел проза, защото засяга някои прозаични истини, до коите всеки един човек рано или късно достига.
  • Ние винаги пътуваме напред с тялото си и във време и пространство, но паметта ни е мястото където можем да се върнем. Интересно!
  • Мъдростта...
  • Много реалистично звучене... До 50г. човек се движи равноускорително, но след 50г. равнозакъснително...
  • Възможно ли е едно връщане назад в миналото и оттам да погледнем настоящето и бъдещето?!!! Поздравления, много ми хареса!
  • Безсмисленото тяло търси друго подобно - в резултат се пръква трето такова...
  • Благодаря ти, Маестро! Поднасяш ни една друга чувствителност, до която малко хора се докосват... И, да! Така е: „Човек умира единствено тук, на земята. И тази смърт не е краят...”
    С поздрав!🍀
  • Животът ,който трябва да изживеем, зрим и неясен! Поздравления
  • Младен, сякаш си погледнал през лупа живота си! Да, тялото нищо няма да помни, то ще се превърне в прах, но душата и спомените, докато има кой да ги помни, остават живите въглени на живота! Много ми хареса и те поздравявам, за прекрасния стих!
  • Интересна ретроспекция на живота. Хареса ми!
  • Това си е лирична панорама на живота...
    Младен, защо в проза, а не в раздел поезия?
    Да,понякога живота е поезия в проза.
    Но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувствата:Днес живота ни е сива проза!
    Поздравления за творбата!
Предложения
: ??:??