7.09.2021 г., 0:19

Къде лети безсмисленото тяло

1.5K 12 11

Не бих могъл да изтека обратно.

Обратно през морето нежелано.

Да върна себе си съвсем случайно

такъв, какъвто аз не бях.

 

А там ме чака мойто настояще

и бъдеще забравено отдавна.

Очаква ме и минало живяно

във друг живот, без който остарях.

 

И ето, днес внезапно изоставам.

От скоростта неволно се забавям.

Преди да се събудя аз заспивам

в завоя прав, завършващ този ден.

 

Къде лети безсмисленото тяло -

единствено което е живяло,

което няма никога да помни

светът невидим, ала зрим за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за толкова интересните коментари. Благодаря също за високата оценка и за сърчицата!

    П.П. Стойчо, текстът е в раздел проза, защото засяга някои прозаични истини, до коите всеки един човек рано или късно достига.
  • Ние винаги пътуваме напред с тялото си и във време и пространство, но паметта ни е мястото където можем да се върнем. Интересно!
  • Мъдростта...
  • Много реалистично звучене... До 50г. човек се движи равноускорително, но след 50г. равнозакъснително...
  • Възможно ли е едно връщане назад в миналото и оттам да погледнем настоящето и бъдещето?!!! Поздравления, много ми хареса!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...