19 апр. 2022 г., 12:01

 Към безкрайното синьо на морето (част 9) 

  Проза » Повести и романы
1227 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене
XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задържа в този край или може би чувства слабост в себе си, за да продължи? Но то беше така спокойно, кацнало на жицата, съзерцаваше огромното поле, гушеше се в кафявата си перушинка и с тиха радост в малките очи прегръщаше света. Да, в този момент врабчето си беше на правилното място, на своето място, макар и само.
Мислейки си така, Емил издърпа дръжката на мръсния прозорец и успя да го отвори. Вятърът, побеснял от надбягването с влака, връхлетя вътре, внасяйки със себе си поток неразказани истории и бездомни съдби, събрани из широкия свят. Жалко, че не разбираме вятъра. Той брулеше лицата на героите ни и подмяташе косата на Лора, но на тях им харесваше да усетят прохладата на милионите му ръце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Любомира Нанева Все права защищены

Предложения
  • В ЧУШМЕЛИЙ Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с назв...
  • Глава 52. Завершение эпохи. Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры уз...
  • «Пряспа» У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быст...

Ещё произведения »