Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.
Далеч си от мен и душата ми кърви,
как да спра любовта, как да се откажа,
как да извикам, че не те обичам,
като сърцето ми изгаря цяло за теб.
В огън горя и запада всичко в мен!
Трябва да се откажа, но не мога.
Всеки ден любовта ми към теб се усилва.
Всеки ден те искам все повече.
Как да угася чуствата си,
как да накарам сърцето ми да престане да страда.
Това не е детска игра, тази любов ще
ме погуби и изпепели.
Но как да изляза от капана ù?
Не виждам изход.
Всичко това ми изглежда като един дълбок сън,
от който никога няма да се събудя!
Ах, само да можех да върна времето,
нямаше и частица да взема от теб, любов,
щях да остана чиста и неопетнена.
Но това е един блян, една неосъществима мечта,
защото сърцето вече ми е наранено и разбито!
И каквото и да се случи, то ще остане с този неизлечим спомен!!!
© Кристина Атанасова Все права защищены