16.05.2011 г., 11:04

Кърви сърцето ми

1K 0 0
1 мин за четене

Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.

Далеч си от мен и душата ми кърви,

как да спра любовта, как да се откажа,

как да извикам, че не те обичам,

като сърцето ми изгаря цяло за теб.

В огън горя и запада всичко в мен!

Трябва да се откажа, но не мога.

Всеки ден любовта ми към теб се усилва.

Всеки ден те искам все повече.

Как да угася чуствата си,

как да накарам сърцето ми да престане да страда.

Това не е детска игра, тази любов ще

ме погуби и изпепели.

Но как да изляза от капана ù?

Не виждам изход.

Всичко това ми изглежда като един дълбок сън,

от който никога няма да се събудя!

Ах, само да можех да върна времето,

нямаше и частица да взема от теб, любов,

щях да остана чиста и неопетнена.

Но това е един блян, една неосъществима мечта,

защото сърцето вече ми е наранено и разбито!

И каквото и да се случи, то ще остане с този неизлечим спомен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...