16 may 2011, 11:04

Кърви сърцето ми

  Prosa » Cartas
1K 0 0
1 мин за четене

Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.

Далеч си от мен и душата ми кърви,

как да спра любовта, как да се откажа,

как да извикам, че не те обичам,

като сърцето ми изгаря цяло за теб.

В огън горя и запада всичко в мен!

Трябва да се откажа, но не мога.

Всеки ден любовта ми към теб се усилва.

Всеки ден те искам все повече.

Как да угася чуствата си,

как да накарам сърцето ми да престане да страда.

Това не е детска игра, тази любов ще

ме погуби и изпепели.

Но как да изляза от капана ù?

Не виждам изход.

Всичко това ми изглежда като един дълбок сън,

от който никога няма да се събудя!

Ах, само да можех да върна времето,

нямаше и частица да взема от теб, любов,

щях да остана чиста и неопетнена.

Но това е един блян, една неосъществима мечта,

защото сърцето вече ми е наранено и разбито!

И каквото и да се случи, то ще остане с този неизлечим спомен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...