Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминавам, без дори да покажа, че те познавам...
Или пък не – поспирам се изненадана, гласно изричам името ти и пускам банкнота в джоба на протърканата ти дреха...
Или пък - друг сценарий: аз пак така под ръка с най–готиния, а до тебе една такава дебела и мустаката като фелдфебел... Усещам как погледът ти се разхожда по мен в две вертикални посоки едновременно и е препълнен с възхищение... А аз пак се смея звънко и се накланям към ухото на кавалера си. И пак не показвам, че в този плешив възпълен господин има нещо, което да ми напомня за тебе... И за някога...
Представям си как уж случайно те засичам професионално на болничното легло и ти спасявам живота... А после учудено констатирам, че някога съ ...