Късчета Лунна соната в нозете ми
Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминавам, без дори да покажа, че те познавам...
Или пък не – поспирам се изненадана, гласно изричам името ти и пускам банкнота в джоба на протърканата ти дреха...
Или пък - друг сценарий: аз пак така под ръка с най–готиния, а до тебе една такава дебела и мустаката като фелдфебел... Усещам как погледът ти се разхожда по мен в две вертикални посоки едновременно и е препълнен с възхищение... А аз пак се смея звънко и се накланям към ухото на кавалера си. И пак не показвам, че в този плешив възпълен господин има нещо, което да ми напомня за тебе... И за някога...
Представям си как уж случайно те засичам професионално на болничното легло и ти спасявам живота... А после учудено констатирам, че някога съм познавала господин с точно такива имена, но ти никак не ми приличаш на него...
Явно нараненото ми самочувствие дълго е вегетирало, щом всеки път когато се разхождам по тази улица в родния си град, си представям такива ситуации. А много добре знам, че ти отдавна не живееш в този град, както и аз между впрочем...
Дали защото остарявам, но тази улица ми изглежда все по-дълга. Сградите са някак безцветни, дърветата са пораснали, а сенките им - тъжни и замислени, покрити с килим от сухи листа... А нашето кафене е все още там. Явно има нов собственик, защото името му, което някога беше „Лунна соната”, сега е „Слънчево затъмнение”. Има човекът рекламно чувство за хумор, не може да му се отрече. От сегашните ментета като гаврътнеш едно–две, слънцето се скрива, и ако имаш късмет, може и да оживееш и пак да го видиш...
Погледът ми по навик се разходи сред външните маси и се спря... На една от тях седеше ти и се усмихваше замислено... Не можех да отмина. Бях сама и все още любопитна... И смея да твърдя, че все още не изглеждам зле... Приближих и с най-учудения си глас възкликнах:
- И това ако не е изненада! Теодоси, как така си тук? Нали може да седна при теб?
- Заповядайте, Лунички, настанете се - усмихна се лъчезарно ти иззад тъмните очила. Изчервих се до ушите, защото така ме наричаше някога - „лунички”, заради украсата по бузите ми, и твърдеше, че „Лунната соната” е била съчинена заради и посветена на жена с лунички...
- Разказвай, как така си в родния град, че даже и кръчмите си успял да проучиш вече?
- Ех, чак пък да проуча. И една ми е предостатъчна... Идвах до общината, че ми трябваха едни документи... След два часа тръгвам обратно към София...
- Къде работиш? Още ли си военен, или вече си се преквалифицирал на „охранител”?
- Пенсионер съм. Имам много свободно време и цялото е посветено на Дана...
Тя много ме обича... Пък и аз нея... Неразделни сме за цял списък от животи... - Гласът ти прозвуча нежно, но примесен с някаква горчива нотка...
Тази реплика отново ме запокити назад към старта... Там някога, преди цели шестнадесет години... В друг живот сякаш, но на същото това място, ти ми каза, че сме неразделни за цял списък от животи... Бях щастлива... Ти също... Бъдещето ни изглеждаше толкова уверено и безкомпромисно. Аз следвам медицина. Ти ставаш пилот... Аз спасявам животи... Ти разговаряш с Бог. Береш звезди и ми ги носиш в букет...
Първата част от програмата я изпълнихме успешно... Аз завърших медицина... Ти стана пилот... Уговорихме си среща... Един месец след дипломирането. Тук на нашата маса... На нашата дата петнадесети, петък, в петнадесет часа...
Ти не дойде... Не се обади... Не ми писа... Родителите ти вече не живееха в този град... На новия им телефон никой не отговаряше... Плаках от безизходица, от обида, от гняв... Подреждах общите ни снимки в албум, а после ги накъсах и изгорих... Наложих си да забравя... Срещнах друг... Омъжих се... Имам две деца...
И постепенно спрях да търся чертите ти в хората срещу себе си...
- Дана съпругата ти ли е? - попитах с най-спокойния си възможен тон.
- Как ли пък не - Ти се засмя и отметна перчем както някога. - Дана е една прекрасна млада дама с пухкава козина и грапав език - порода немска овчарка...
- А съпругата ти обича ли кучета вкъщи?
- Когато се заженя, ще си търся такава, която след мен най-много да обича кучета...
Мълчанието пролази по масата и се опита да се излегне удобно, наслаждавайки се на недоумението ми, когато ти реши да го пропъдиш със следващата реплика.
- Усещам, че искаш да ме попиташ защо, нали? - усмихна се някак тъжно и приглушено... - Защо не дойдох тук на тази дата тогава... Защото се случи нещо, което обърна живота ми наопаки и ми отне надеждата да бера звезди и да разговарям с Бог... ”Малка” авария в последния ден от стажа ми отне завинаги възможността не само да летя, но и да живея като нормален човек. Години прекарах в чужбина и по различни болници... Свикнах и се примирих... Слънчевото затъмнение може да бъде вечно, а Лунната соната без лунички придобива друго звучене... Цял списък от животи може да се разкъса на парченца, от които после и един да не можеш да залепиш...
Докато говореше, се изправи, и тогава видях в ръката ти белия бастун...
Задуха вятър и подгони листата в кръг около масите... Не виждах слънцето...
А листата кръжаха и падаха едно по едно като откъснати листчета от списъците на живота... Празни от съдържание, от мечти и от бъдеще... Късчета Лунна соната шумоляха дрезгаво и падаха в нозете ми... Сълзите ми се стичаха по луничките, но ти не можеше да ги видиш...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ах, Доче, наистина ме разби с този разказ! Знаеш ли че го чето в 2 часа през нощта и чувствам твоето невидимо присъствие като празник на душата! Как сега да заспя?...
-
Доче, мила, филмирах го в главата си...много, много силно чувство си предала, отново поразително...
-
Благодаря на всички поспрели!Бъдете здрави!
-
"Късчета Лунна соната шумоляха дрезгаво и падаха в нозете ми... Сълзите ми се стичаха по луничките, но ти не можеше да ги видиш..."
И нещо не е същото, само старите чувства пролазват като тръпки... -
Финалът изненадва и въпреки това е логичен. Макар и с много болка разказана, тази история стопля. Поздравления!
-
Тежка ситуация, силно преразказана!Хареса ми!Поздрав!
-
И цялата ЛУННА СОНАТА не ме е вълнувала колкото тези късчета в нозете ти! А уж ми е любима ... Още съм хванат за гърлото от силата на това послание. Благодаря ти за тънката чувствителност!
-
Върнах се. Настръхнала съм!- това е реакцията в ситуациа на фаталност, или на радикални обрати... Умееш да разкажеш така, че да се помни! Благодаря ти!
-
Толкова е силно, Доче...
-
Хубаво, като носталгия!!!
-
!!!!!
...а мислех да си наложа да не плача;( -
Доче, благодаря ти за тези късчета Лунна соната!!!
-
Невероятен разказ!
Запокити ме така, че пулсиращото в ляво пропусна удар...
Ех, Доче...!
Благодаря!!! -
Късчета лунна соната...
Затрогващ, силен разказ!
Поздрави! -
Чудесен разказ. Полазиха ме тръпки, а и краят беше така неочакван. Поздравявам те!
-
Трогателна история! Разказана с невероятен усет. Благодаря!
-
Сърдечни поздрави! И огромно Благодаря за удоволствието от прекрасния разказ.
...Есен е! Може би плаче мъглата, може би песен преде,
сякаш знае какво ще си кажат сърцата-
стига да се усетят, че имат по чифт уморени криле.
В друг живот, или пък в този, в летен ден
на един скътан селски път ти и аз гледаме
как ятото сбира младите жерави, а водачът
с крясък самотен изпраща небето след теб...
-
Късчета лунна соната...падаха в нозете ми...Като една обреченост, като задължителния път, по който трябва да мине всичко светло - за да продължи да свети! Очарована! И поздравления! Радвам се, че те открих!
-
Късчета Лунна соната шумоляха дрезгаво и падаха в нозете ми... Сълзите ми се стичаха по луничките, но ти не можеше да ги видиш...( когато някое от сетивата липсва,останалите се развиват допълнително.. дори и ида не ги е видял, със сигурност ги е усетил...)
Трогателна история... -
"...за цял списък от животи...късчета Лунна соната "
Благодаря ти, Доче! -
Прочетох с интерес! Оставам с горчив послевкус заради тъжната нотка в разказа, но и с огромна доза удоволствие от прочита!
-
Отворих случайно тази страница и признавам приятното усещане, което остави у мен. Засягаш един наболял въпрос, чийто отговор се крие винаги у нас. Благодаря за удоволствието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
