Късметлийка
Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от цялата си душа:
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На една централна маса група мъже поръчваха поредната бутилка уиски и самодоволно оглеждаха младите " пеперудки" кръжящи наоколо. Певицата хвърляше кокетни погледи към тях и срамежливо им се усмихваше. Късата ѝ рокля с надпис VERSACE очертаваше стройното ѝ тяло и съблазнително показваше част от силиконовите ѝ, огромни гърди. Хвърчаха салфетки, виеха се съблазнително женски тела, мъже дигаха наздравици. Купонът се вихреше с пълна сила....
Барманът полираше чашите и внимателно ги нареждаше на тезгяха. Оставаше половин час до затваряне. Струваше му се най-дългият половин час от работния ден. Минутите се влачеха със скоростта на охлюв. Тежка беше вечерта. Бяха останали последните трима клиенти, които дремеха над питиета си. Един младеж бе отправил поглед към бара. Той погледна към сервитьорката, която уморено клюмаше. Така се беше разтекъл гримът ѝ, че приличаше на китосан краден камион.
- Тинке, виж поетчето пак те чака!
- Дончо, колко пъти да ти повтарям да не ми викаш Тинка! Тита съм, Тиитаа, запомни!
- Та нали по паспорт си Тинка, какво лошо има!?
- Те нашите са били прости хора, просто име са ми дали. Сега не е модерно. Тита звучи по шик. Не е така селско, като Тинка.
- Добре де, Тита, виж как влюбено те гледа младежът!
- Да гледа! За гледане пари не вземат. Само с гледането ще си остане.
- Що, бе Тите? Хубаво момче, младо. Пише стихове, поетична душа.
- Луд ли си бе, Дончо !? Или ме вземаш за мезе!? То с една гола поезия живее ли се!? Едни цици не може да ми плати да си сложа.
- Да, ама той работи и като редактор в едно техническо списание.
- Иии!? Моите бакшиши сигурно са повече от заплатата му!? Не ми трябва беля на главата. Виж Ники Шимито е друго нещо. Ей, опасна е певицата Мими! Пак се нареди. Станала е като DJ. На всички пуска, само да и бутнат няколко стотачки. Цяла вечер се увърта, като лисица край кокошкарник. Що бакшиш побра туй нейното деколте! Ама някои са късметлийки. Пешо Шмърка и купи нови гърди и на почивка в Гърция я води. Радо Кримито с апартамент я обзаведе, та и дете му роди да го смуче до гроб. Тая вечер с Шимито си тръгна. Кой знае с какво и оттам ще се облажи!? А за мен се е лепнало едно редакторче, та на всичко отгоре и стихчета драска. Що не си намери някоя свястна работа, ами седнал да ми се лигави над белия лист!?
- Недей така! Хубаво пише момчето. Награда в национален конкурс за поезия е спечелил. Може да е бъдещият Яворов или Дебелянов!
- Я ми кажи, ти за богат поет и писател да си чул? Все бедни и депресирани ходят. Заболи ги глава и хоп, надраскат за някоя "болезнена празнина". Вместо цветя, почивка на екзотичен остров или силиконови цици, те стихове ти подаряват. Такива са като Питър Пан - отказват да пораснат. Ааа, не! Мерси!
- На теб все цици ти в главата. Какво толкова си замечтала за тях!?
- " Жена без цици е като колело без спици!" Друго си е да напълниш деколтето! Някои с тях къщи на морето вдигнаха. Подходящи семейства изградиха. Аз от две години събирам пари, ама само за една съм събрала. Пусти късмет, няма да ми се лепне някой с дебел портфейл, а само такъв с дебел тефтер!
- Не си права! Дай му шанс на момчето! Нежна душа е! Влюбен е в теб! Какво по-хубаво от това някой да те обича!?
- Е, теб като те обичаше Веска, що се разведе?
- Нашето е друго! Аз все нощем работя, а тя денем! Разминахме се някъде в денонощието! Жената иска внимание!
- Жената иска да я глезят, Дончо! От мен да го знаеш! Колкото повече я глезиш, по- голяма ще е любовта ѝ!
- Какво искат жените ли, Тито!? То на тоз въпрос ни мъдреци, ни професори могат да отговорят. Те дори и самите жени не знаят какво искат. Това е като вечния въпрос " Кое е първо: кокошката или яйцето?" Ще си остане загадка. Хайде да затваряме! Не карай поетчето да те чака дълго! Току виж се умори и хване друг влак, а ти ще има да си чакаш тоя с портфейла и циците.
На другият ден, когато Тинка дойде на работа, се сблъска с Мими на входната врата. Тя бе навела глава и криеше очите си зад големи слънчеви очила. В един миг погледите им се срещнаха.Тита видя огромна синина под окото ѝ. Явно подарък от Ники Шимито.
Дончо я посрещна на бара с думите:
- Видя ли, Тита! Няма безплатен обяд в живота! Всяко нещо си има цена, скъпо струват едни силиконови гърди! Мими май е стъпила накриво, ама не ѝ се е подул глезенът, а окото!
Тинка стисна устни! За пръв път нямаше готов отговор.
© Росица Димова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Една страничка от живота, който ни заобикаля и е станал така познат на всички ни! Няма грабваща фабула, а настоящето е поднесено така естествено като разговор между двамата, че не може да не те накара да се замислиш.😃
Поздравления, Росинка❤️! -
Три коментара назад ми се загнезди възражение ... Yuri написа '... Окото минава, а гърдите остават! .. ' и ми се зачовърка въпросът - ' Струва ли се заради един влажен мъжки поглед да получиш гръбначно мозъчни изкривявания ?? '
-
Така е, Юри! Друго си е да си с едни гърди напред! 🙂
-
Роси, с насинено око, но със нови гърди! Заслужава си! Окото минава, а гърдите остават! 😀😀😀
-
И тази мода ще отмине, Петър! 🙂
-
Браво,много ми хареса.. Роси, докосваш се до ''нежната '' струна, че със силоконовите, си една крачка пред другите,... кой ще ти иска диплома за ВИШО УБРАЗУВАНИЕ, когато копченцето едва удържа напръщелите силикони...
-
Благодаря, SMooth! Жалко е наистина още неоформени момичета да мечтаят за силикон. Много им дребни мечтите за съжаление.
Скити, благодаря от сърце! И преди имаше хора търсещи лесен начин на живот, но в днешно време станаха много повече. -
Роси, винаги е удоволствие да чета твоите разкази! Това май е днешната истина за любовта... което е жалко...
-
Всеки си има мироглед и си живее и носи последиците от него. И всъщност не е само нашенска реалност, повечето "знаменитости" робуват на подобен тип мислене и "реалност".
Сега поне е по-достъпно да се слагат силикони, но преди години, на едно момиче от випуска, родителите ѝ ѝ подариха силиконови цици за бала, а тогава беше скъпо удоволствие. Тя горда, другите се чудиха, някои момчета се дивяха...
То затова светът е шарен и за всеки влак си има пътници
Хубаво разказваш, Роси! -
Така е, Пламен, това е мода, която в цял свят следват. Аз нямам нищо против силикон и ботокс, просто не приемам факта това да се превърне във фикс идея - с цената на всичко и за сметка на всичко. А иначе, щом някой се харесва така и може да си го позволи, нека го прави, тялото и животът си е негов. 🙂😘
-
Роси , 😘 , радвам се, че ти хареса . Не искам да се впускам в темата, мога да напиша още десет пъти по толкова, но ще задълбая дълбоко в песимистично философската страна ... А на Валя ще кажа, че това не е наше изобретение, много неща се привнасят отвън, а ние добавяме някакъв национален оттенък на местна почва на базата на собствената си умност и глупост😁
-
Така е, Пламен! Жалко, че много истини се осъзнават късно. А разказа ти е хубав! Благодаря, приятелю!
Вале, така им налага модата, а младите робуват на нея. Благодаря ти!🌹❤ -
Като се замисля, това май си е типично нашенска обстановка, начин на мислене и действие...и ми е толкова чужда...Някои го приемат за нормално, а аз се чувствам като извънземна в такава обстановка...Караш човек да се замисли...🌹❤
-
Желанието да те желаят .. започва се нещо, което лесно се сваля и се възстановява оригинала ... по нататък следват по перманентни - тату, пиерсинг, силикон ... човек хлътва там и Вътрешното усещане за уникалност е толкова силно, че като с пръчка премахва половината свят 😳, цялото съзнание се насочва към своята тайнствена Тайна, с която ще зашеметят партньора в нужния момент, а също така и безкрайната игра на съзнанието - 'дали ще забележат, каква ли ще е реакцията, да кажа или да не кажа ...'. допълнително и специалната грижа за несвойствената добавка към тяхното Лично Тяло ... всичко това е Вътре, Отвън някои ще са отвратени (направо го чувстват като физическо посегателство върху самите тях), познавачите ще са в кратковременен възторг и ще видят табелката отпред 'Продава се ... скъпо' , ... нещо за кратковременно ползване, защото там вече половината свят е изтрит ... всъщност - кой каквото търси - намира 😉 лека справка https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-pr-15-dreshki-12
-
Росен, и аз не съм с претенции за умна! 🙂 Благодаря!
Краси, идеята ми дойде от разговор на две седемнадесет годишни момичета работещи като сервитьорки. Едната обясняваше, че пести за силикон, за да си сложи за бала, тъй като нямало кой да ѝ подари. Тъжно е!
Благодаря, Миночка! Прегръщам те и аз!
Лина, благодаря ти! И аз се радвам на твоите! 🙂
Силве, такава стана модата. Момичетата добиват самочувствие със силикон в устните и гърдите, а не с ум в главата. Благодаря ти!
Генек, радвам се! Надявам се да е разтоварващ и за другите! Благодаря!
Ирка, това, че някой се е замислил значи много. Понякога зад хумора се крие някой назрял проблем. Благодаря ти!
Така е, Karilia! Всичко си има цена, ако решиш да продаваш.🙂 Благодаря ти! -
Хм, най-вероятно мисленето в тази посока не води до нищо добро. И до пълно щастие не води. И аз стигам до този извод, за изначално отнетото. Но щом всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие, значи нищо не е безвъзвратно изгубено и има надежда. Има и кой да я върне.
Виж как ни замисляш, Роси 🙂
Прочетох и разказа на Младен. Там нещата са по-овладяни. И чашата е почти пълна. -
Неделно - разтоварващо...
-
Какво си мисли блондинката, когато види пред себе си кора от банан? 😀 Пак ще се пада. Та, същото и тук, знаят си акъла, обаче пусто село омагьосано! Между другото, скоро видях едно хубаво момиче, но беше с маска на устата. И тъкмо си викам, ето една хубава жена, очите ми да си отдъхнат в тоя гаден ден, когато тя си дръпна маската и изпод нея се подаде огромна уста(според мен ставаше за отпушване на мивки), и тая уста(още преди да проговори) ми развали цялата естетична нагласа. Ето и тук, хубаво момиче е Тита, обаче нещо изначално й е отнето.
Пък, дали ще е поет или заварчик, важно е двамата в една посока да гледат.
Поздравления за написаното, Роси! Представих си ярко цялата картинка... -
Обичам срещите с твоите герои.
-
Високо оценям този истински разказ, отразил действителността, Роси! Майстор си, от мен прегръдка!
-
тъжна действителност - освен ако не е художествена
-
А аз съм прост, но много ми хареса!
Благодаря -
Прочетох го, Младен! Жената е непредсказуема. Това, което казва жената, това което е искала да каже, и това какво всъщност казва са три съвсем различни неща. Мъжете трудно разбират жената не защото е уникална, а защото много от нейните изводи не се базират на праволинейни умозаключения или причинно-следствената връзка, а на чувствата и интуицията.
Има един текст наречен " Химн на Изида" , който описва многоликата жена.
"И защото съм първата и последната,
аз съм уважаваната и презираната,
аз съм проститутката и светицата,
аз съм съпругата и девицата,
аз съм майката и дъщерята....." -
Повдигаш завесата на женската психика, Роси! Впечатли ме - признавам!
" Жена без цици е като колело без спици!"
Ама тук: "Жената иска да я глезят...Колкото повече я глезиш, по-голяма ще е любовта ѝ!" /ала не към теб, а към някой друг/
направих мъничка добавка в скобите за кохерентност с истината. Анализирал съм ситуацията в: https://otkrovenia.com/bg/proza/obiknovena-sluchka
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря, Мари! Такъв тип разкази не са запомнящи, аз си ги наричам карфици. Боцкат леко, за да напомнят.