Jul 24, 2021, 11:12 PM

Късметлийка

1.5K 7 25
4 min reading

Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от  цялата си душа:
    " Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше      напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На една централна маса група мъже поръчваха поредната бутилка уиски и самодоволно оглеждаха младите " пеперудки" кръжящи наоколо. Певицата  хвърляше кокетни погледи към тях  и срамежливо им се усмихваше.  Късата ѝ рокля с надпис VERSACE очертаваше стройното ѝ тяло и съблазнително показваше част от силиконовите ѝ, огромни гърди.   Хвърчаха салфетки, виеха се съблазнително женски тела, мъже дигаха наздравици. Купонът се вихреше с пълна сила....
Барманът полираше чашите и внимателно ги нареждаше на тезгяха. Оставаше половин час до затваряне.  Струваше му се най-дългият половин час от работния ден. Минутите се влачеха със скоростта на охлюв. Тежка беше вечерта. Бяха останали последните трима клиенти, които дремеха над питиета си. Един младеж бе отправил поглед към бара. Той погледна към сервитьорката, която уморено клюмаше. Така се беше разтекъл гримът ѝ,  че приличаше на китосан краден камион. 
   - Тинке, виж поетчето пак те чака!
   - Дончо, колко пъти да ти повтарям да не ми викаш Тинка! Тита съм, Тиитаа, запомни!
     - Та нали по паспорт си Тинка, какво лошо има!?
     - Те нашите са били прости хора, просто име са ми дали. Сега не е модерно. Тита звучи по шик. Не е така селско, като Тинка.
     - Добре де, Тита, виж как влюбено те гледа младежът!
     - Да гледа! За гледане пари не вземат. Само с гледането ще си остане.
     - Що, бе Тите? Хубаво момче, младо. Пише стихове, поетична душа.
     - Луд ли си бе, Дончо !? Или ме вземаш за мезе!? То с една гола поезия живее ли се!? Едни цици не може да ми плати да си сложа.
     - Да, ама той работи и като редактор в едно техническо списание.
     - Иии!? Моите бакшиши сигурно са повече от заплатата му!? Не ми трябва беля на главата. Виж Ники Шимито е друго нещо. Ей, опасна е певицата Мими! Пак се нареди. Станала е като DJ. На всички пуска, само да и бутнат няколко стотачки. Цяла вечер се увърта, като лисица край кокошкарник. Що бакшиш побра туй нейното деколте! Ама някои са късметлийки. Пешо Шмърка и купи нови гърди и на почивка в Гърция я води. Радо Кримито с апартамент я обзаведе, та и дете му роди да го смуче до гроб. Тая вечер с Шимито си тръгна. Кой знае с какво и оттам ще се облажи!? А за мен се е лепнало едно редакторче, та на всичко отгоре и стихчета драска. Що не си намери някоя свястна работа, ами седнал да ми се лигави над белия лист!?
    - Недей така! Хубаво пише момчето. Награда в  национален конкурс за поезия е спечелил. Може да е бъдещият Яворов или Дебелянов!
      - Я ми кажи, ти за богат поет и писател да си чул? Все бедни и депресирани ходят. Заболи ги глава и хоп, надраскат за някоя "болезнена празнина". Вместо цветя, почивка на екзотичен остров или силиконови цици, те стихове ти подаряват. Такива са като Питър Пан - отказват да пораснат. Ааа, не! Мерси!
    - На теб все цици ти в главата. Какво толкова си замечтала за тях!?   
    - " Жена без цици е като колело без спици!" Друго си е да напълниш деколтето! Някои с тях къщи на морето вдигнаха. Подходящи семейства изградиха. Аз от две години събирам пари, ама само за една съм събрала. Пусти късмет, няма да ми се лепне някой с дебел портфейл, а само такъв с дебел тефтер!
     - Не си права! Дай му шанс на момчето! Нежна душа е! Влюбен е в теб! Какво по-хубаво от това някой да те обича!?
     - Е, теб като те обичаше Веска, що се разведе?
     - Нашето е друго! Аз все нощем работя, а тя денем! Разминахме се някъде в денонощието! Жената иска внимание!
    - Жената иска да я глезят,  Дончо! От мен да го знаеш! Колкото повече я глезиш, по- голяма ще е любовта ѝ!
   - Какво искат жените ли, Тито!? То на тоз въпрос ни мъдреци, ни професори могат да отговорят. Те дори и самите жени не знаят какво искат. Това е като вечния въпрос " Кое е първо:  кокошката или яйцето?" Ще си остане загадка. Хайде да затваряме! Не карай поетчето да те чака дълго!  Току виж се умори и хване друг влак, а ти ще има да си чакаш тоя с портфейла и циците.
На другият ден, когато  Тинка дойде на работа, се сблъска с Мими на входната врата. Тя бе навела глава и криеше очите си зад големи слънчеви очила. В един миг погледите им се срещнаха.Тита видя огромна синина под окото ѝ. Явно подарък от Ники Шимито.
Дончо я посрещна на бара с думите:
   - Видя ли, Тита! Няма безплатен обяд в живота! Всяко нещо си има цена, скъпо струват едни силиконови гърди! Мими май е стъпила накриво, ама не ѝ се е подул глезенът, а окото!
Тинка стисна устни! За пръв път нямаше готов отговор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пламен, всеки си има цена. Едни се продават за пари, други за малко обич. А мъжкият поглед е влажен и след 5 ракии.🙂
    Благодаря, Мари! Такъв тип разкази не са запомнящи, аз си ги наричам карфици. Боцкат леко, за да напомнят.
  • Една страничка от живота, който ни заобикаля и е станал така познат на всички ни! Няма грабваща фабула, а настоящето е поднесено така естествено като разговор между двамата, че не може да не те накара да се замислиш.😃
    Поздравления, Росинка❤️!
  • Три коментара назад ми се загнезди възражение ... Yuri написа '... Окото минава, а гърдите остават! .. ' и ми се зачовърка въпросът - ' Струва ли се заради един влажен мъжки поглед да получиш гръбначно мозъчни изкривявания ?? '
  • Така е, Юри! Друго си е да си с едни гърди напред! 🙂
  • Роси, с насинено око, но със нови гърди! Заслужава си! Окото минава, а гърдите остават! 😀😀😀

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...