- Тази дама - посочи седящата като статуя котка. - Е нашият сътрудник Ге Пард. Гепардът - продължи лекцията си Сержант. - Е най-бързият индивид на сушата, а вашата задача е някой от вас да го надбяга.
Отделението се спогледа за момент и си кимнаха утвърдително.
- Аз ще бягам - вдигна лапа Но Щен Вълк и застана при стартовата линия, а приятелите му съпричастно се скупчиха зад него.
- Да започваме - отсечено кимна Ге Пард и грациозно отиде при старта.
- Готови? - вдигна ръката се сержантът и след утвърдителното кимване на състезателите изрева: - СТАРТ!!!
Вълкът стартира перфектно и няколко секунди по-късно финишира... първи...
Ами гепардът?
- Хей! - възмутено извика Ге Пард и отново се опита да се освободи... неуспешно... - Какво правите?!
- Индиректно решение на задачата - обясни й Гар Ван.
- Нищо индиректно не виждам в решението ви! - изпъшка гепардът отново опитвайки да се измъкне изпод затрупалите я тела на Гар Ван, Ра и Сянка. - Съвсем директно си ми попречихте да спечеля...
...
Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк бяха приседнали на стъпалата пред спалното и обърнали носове срещу вятъра се наслаждаваха на прохладния ветрец мързеливо притворили очи... Идилията им скоро бе нарушена:
- Какво правите? - изръмжа ефрейтор Верг.
- Кибичим - небрежно сви рамене вълкът.
- Стоим си на двора... - предложи и своята версия пантерата.
- Ще го отдам на лошото планиране - потри ръце ефрейторът. - Имам една малка работа за вас...
- А, ето ви къде сте! - прекъсна го подвикването на Фи Тил, който в този момент се показа на прага. - Хайде идвайте, че имаме тренировка.
- ОК - скочиха Ра и Но и с извинителни усмивки се вмъкнаха в спалното.
- Хъм! - недоволно изсумтя Верг и тръгна да си търси други жертви.
- Напълно си прав - обади се едно храстче с гласа на Гар Ван, щом ефрейторът се отдалечи. - Никога не губи концентрация.
- Нали - съгласи се вишнапът над храстчето с гласа на Сянка. - И добър камуфлаж.
- Плодовете стават ли за ядене? - попита храстчето.
- Не - отговори дървото. - Още няколко дни...
...
- Такааа... - проточи Старшината, почуквайки с молив по списъка си. - Ще идвате в склада, за да си вземете екипировката в реда, в който ви прочета... Такааа... - отново проточи той. - Редник Вълк Н. Щ., след това редник Ра Ч. П., после редник Ван Г., редник Ка С. ... А?! - възкликна старшината. - Вие двамата защо си имате само по един инициал?!
...
- Добре - плесна с ръце Старшината. - Минавайте покрай бюрото и казвайте на помощника ми кой размер носите.
- Четвърти...
- Трети...
- Пети...
- Четвърти...
- Четвърти...
- Вълчи среден размер - каза Но Щен Вълк.
- А?! - възкликна Старшината. - Нямаме такъв размер!
- Дайте му само кепе - предложи следващият в колоната.
- Благодаря, тъй и ще направим - мъдро кимна старшината. - А ти кой размер носиш?
- Трети пантерски - отговори му Черната Пантера Ра.

- Кой размер? - попита помощникът.
- Черен, моля - каза Гар Ван.
- А за мен един шарено-зелен - вметна Сянка.
- Ох! - тежко въздъхна Старшината. - Аман от идиоти!