21.07.2010 г., 15:30

Лагерът - по-новото продължение

693 0 0
2 мин за четене

- Тази дама - посочи седящата като статуя котка. - Е нашият сътрудник Ге Пард. Гепардът - продължи лекцията си Сержант. - Е най-бързият индивид на сушата, а вашата задача е някой от вас да го надбяга.
Отделението се спогледа за момент и си кимнаха утвърдително.
- Аз ще бягам - вдигна лапа Но Щен Вълк и застана при стартовата линия, а приятелите му съпричастно се скупчиха зад него.
- Да започваме - отсечено кимна Ге Пард и грациозно отиде при старта.
- Готови? - вдигна ръката се сержантът и след утвърдителното кимване на състезателите изрева: - СТАРТ!!!
Вълкът стартира перфектно и няколко секунди по-късно финишира... първи...
Ами гепардът?
- Хей! - възмутено извика Ге Пард и отново се опита да се освободи... неуспешно... - Какво правите?!
- Индиректно решение на задачата - обясни й Гар Ван.
- Нищо индиректно не виждам в решението ви! - изпъшка гепардът отново опитвайки да се измъкне изпод затрупалите я тела на Гар Ван, Ра и Сянка. - Съвсем директно си ми попречихте да спечеля...
...
Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк бяха приседнали на стъпалата пред спалното и обърнали носове срещу вятъра се наслаждаваха на прохладния ветрец мързеливо притворили очи... Идилията им скоро бе нарушена:
- Какво правите? - изръмжа ефрейтор Верг.
- Кибичим - небрежно сви рамене вълкът.
- Стоим си на двора... - предложи и своята версия пантерата.
- Ще го отдам на лошото планиране - потри ръце ефрейторът. - Имам една малка работа за вас...
- А, ето ви къде сте! - прекъсна го подвикването на Фи Тил, който в този момент се показа на прага. - Хайде идвайте, че имаме тренировка.
- ОК - скочиха Ра и Но и с извинителни усмивки се вмъкнаха в спалното.
- Хъм! - недоволно изсумтя Верг и тръгна да си търси други жертви.
- Напълно си прав - обади се едно храстче с гласа на Гар Ван, щом ефрейторът се отдалечи. - Никога не губи концентрация.
- Нали - съгласи се вишнапът над храстчето с гласа на Сянка. - И добър камуфлаж.
- Плодовете стават ли за ядене? - попита храстчето.
- Не - отговори дървото. - Още няколко дни...
...
- Такааа... - проточи Старшината, почуквайки с молив по списъка си. - Ще идвате в склада, за да си вземете екипировката в реда, в който ви прочета... Такааа... - отново проточи той. - Редник Вълк Н. Щ., след това редник Ра Ч. П., после редник Ван Г., редник Ка С. ... А?! - възкликна старшината. - Вие двамата защо си имате само по един инициал?!
...
- Добре - плесна с ръце Старшината. - Минавайте покрай бюрото и казвайте на помощника ми кой размер носите.
- Четвърти...
- Трети...
- Пети...
- Четвърти...
- Четвърти...
- Вълчи среден размер - каза Но Щен Вълк.
- А?! - възкликна Старшината. - Нямаме такъв размер!
- Дайте му само кепе - предложи следващият в колоната.
- Благодаря, тъй и ще направим - мъдро кимна старшината. - А ти кой размер носиш?
- Трети пантерски - отговори му Черната Пантера Ра.

- Кой размер? - попита помощникът.
- Черен, моля - каза Гар Ван.
- А за мен един шарено-зелен - вметна Сянка.
- Ох! - тежко въздъхна Старшината. - Аман от идиоти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...