НА СЦЕНАТА
И така. Реши Бог, който беше изоставен и нещастен, ангел да ме направи и го стори. Не знам защо – за добро ли за зло ли, ама така стана. Сигурно да не е сам в бедите си, да има кой да му каже добра дума, когато остарее. Ама неговите години не се измерват с времето на земните хора и никой не знае кога се е родил и как изглежда. Едни си го представят като щастлив и обичен юноша, други като буен младеж, трети като грохнал старец с изпито от пости и грижи лице, обгърнато с бяла, увиснала брада. Той се мени като времето, но си остава безвременен. Някъде от „Разпни го!” до „Осанна!”, а това е всъщност от минус до плюс безкрайност. Мене ме направи ангелогласен , ама не ми даде криле. Аз пеех за щяло и за нещяло, подражавах на майка си, която като правеше чипровските си килими, за да ни нахрани, заедно с багрите на вълнените нишки и тайните им извивки, нареждаше пъргави и закачливи песни, каквито се пеят само по нашия край. Имитирах птиците, когато баба ми ме водеше да окопава царев ...