2 мая 2005 г., 22:31
Лед
2 мин за четене
Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражението му в снега е невероятно. Липсата на слънчеви очила е равносилна на това да виждаш после всичко в зелено през следващите няколко дни, ако не си повредиш очите, разбира се. Духа силен вятър. Сякаш пустинна буря! Но не от пясък. От сняг. Сам съм насред това поле. Съзнанието е мой единствен приятел в този ден.
Спускам се надолу. Хубаво е, че вятърът духа откъм гърба. Стъпките ми, на места доста дълбоки поради пропаданията в крехкия сняг и естествената неравност на терена, за нула време са напълно заличени от неуморимата работа на вятъра. Любопитството ми надделява. Обръщам се за миг назад, защото за толкова успявам. Без очила нищо не би се видяло, но през очилата е много интересно. Слънцето пече изгарящо, а под него сякаш цялото поле пуши. Навявания от силния вятър сняг изглежда точно като гъст дим, който с огромна скорост се издига и обхваща всичко в ледената си прегръдка. Само лъчите на Слънцето успяват да проникнат през тази сива димна завеса, и то само частично. Макар и всичко да изглежда така изгарящо и пушещо, температурата е далеч под нулата. Нагоре е невъзможно да се върви. Опитвам. Замръзналият сняг така яко шиба в лицето на осмелилия се натрапник, че за нула време го покрива цялото, а ураганът те събаря на земята като кибритена клечка. Сякаш природата не търпи неравности и иска и теб да направи част от тази хармонична гладкост на пейзажа. Никакъв живот. Нито мравка, нито тревичка. Никъде.
Спускам се надолу. Хубаво е, че вятърът духа откъм гърба. Стъпките ми, на места доста дълбоки поради пропаданията в крехкия сняг и естествената неравност на терена, за нула време са напълно заличени от неуморимата работа на вятъра. Любопитството ми надделява. Обръщам се за миг назад, защото за толкова успявам. Без очила нищо не би се видяло, но през очилата е много интересно. Слънцето пече изгарящо, а под него сякаш цялото поле пуши. Навявания от силния вятър сняг изглежда точно като гъст дим, който с огромна скорост се издига и обхваща всичко в ледената си прегръдка. Само лъчите на Слънцето успяват да проникнат през тази сива димна завеса, и то само частично. Макар и всичко да изглежда така изгарящо и пушещо, температурата е далеч под нулата. Нагоре е невъзможно да се върви. Опитвам. Замръзналият сняг така яко шиба в лицето на осмелилия се натрапник, че за нула време го покрива цялото, а ураганът те събаря на земята като кибритена клечка. Сякаш природата не търпи неравности и иска и теб да направи част от тази хармонична гладкост на пейзажа. Никакъв живот. Нито мравка, нито тревичка. Никъде.
Не знам защо, но всичкото това създава у мен асоциация на някаква комбинация между пустинната повърхност на Марс и Слънчевите изригвания, гледани през телескоп. Може би заради обезлюдеността и бeзкомпромисното властване единствено на безжизнената и лишена от чувства природа. Земята преди милиарди години...
- Как болииии! – викът ми умира нейде безнадеждно. В някоя скала. Защо обичам толкова силно? Сърцето ми страда. Искам и аз да съм като всичко това – безчуствен, безучастен, студен.
Лед. Замръзнали чувства... Само вятърът. После пак лед!
© Георги Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
много ми харесва
-
Страхотно е! Описанията са много добре направени, подбора на думите е идеален. Поздравления!
-
като го прочетох - в първия момент спрях... за да си поема дъх и да помисля... после вече осъзнах какво съм прочела... много е красиво!... и си прав - на моменти е хубаво да си безчувствен, ама не винаги...
ако бях безчувствена нямаше да се докосна до силата, която носи твоето произведение... -
Направо настръхнах. Поздрав.
-
Пропуснала съм... но го открих, благодарение на
kobata (Теодор Иванов)
Ако не бях присъствала на нещо подобно на връх една Нова година, едва ли щях да те разбера...
Не бях свързвала досега двете неща, а е толкова очевидно!
Началото е много сладко, а финалът - трепач!
Яростта да оцелееш... а се оцелява с любов...
Може би това е и смисълът на живота - любовта.
Ето, накара ме пак да философствам
Много обичам!!!
Хареса ми, благодаря ти!!! -
Ехо, чакайте! Искам и аз да се подмажа да администратора
: Браво, Гого, успя да ме отведеш другаде. -
Здравей admin!
Произведението което си написал,много ми хареса.
Описал си страхотна сибирска зима - дива и сурова,а също така породе-
ните чувства и емоции...
От тази сурова Сибирска зима,замръзна и моето тяло,докато четях...
За мен написаното от теб произведение е една прекрасна и силна
Импресия.
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!
...:)) -
Не го приех като разказ, по-скоро есе Поздрави.
-
След всички изтощителни коментари,които прочетох, ми допадна само творбата.Харесва ми картината на зимата и без да знам,че е февруари и ...
-
Исках да ти оставя послание,каквото и да е,защото към такива разкази не е възможно да останеш безучастен.
-
Много интересно
-
Красиво послание. Усетих студа, безвремието и извечния изблик - "Жив съм". Успех.
-
Не разбирам какво се връзвате на двойките все едно избивате диплома като мене. Това си е мнение и нищо повече. Много важно, че писателче бил груб: всеки от нас може така (тук мога ли да публикувам нецензурните си садо-мазо комплексарщини, между другото?). На мен разказът ми допадна и не разбирам защо темата се отклони от него към писателче, явно за негово удоволствие. рози и целувки и от мене.
-
ммм до са писах..ама тъпия сървар ме отряза..та исках да кажа,че тука се поставят коментари за произведението! За това как е написано и какъв е смисъла на творбата! а не коментари за характера на тоя и оня!Мисля, че няма лошо от 2-ката, но поне като се помоли за обосновка тя да бъде дадена! И знаете ли... виждам много малко хора да са дали комтари по призведението! Имам чувството че всеки гледа къде има сеир и само как да застане срещу тоя и оня! Мога да греша ама така изглежда отстрани! Не съм писателка, нито критик ама мога да кажа едно - разказа е добър за едни, за други не е! и няма лошо!Но не мисля че е нужно да се обсъжда кои какъв е точно тук!...
-
добре ПРИНЦЕСА
съгласявам се защото ти имаш по-обстоен поглед
върху ПИСАТЕЛЧЕТО и в частност неговите изяви -
според мен няма нужда да нападате ПИСАТЕЛЧЕТО
(въпреки че аз не харесвам творчеството му в случая го
защитавам)
нали коментарите са лични и ако желае ще дава обяснение
ако не желае не
относно мен не писах най високата оценка защото и на мен не ми допада
но за разлика от други..
ще се въздържа от навлизане в полемики -
Фрееман няма значение дали е или не е на админа на сайта! Разказът е много хубав и не заслужава двойка!Така, че дори бидейки против оценките, няма начин да отречеш, че ако погледнем от страната на шестокластната система на оценяване той заслужява една шестица!!!!
Ако Писателчето се смята за по-добър от него, ако иска да му помогне да се усъвършенства, то нека той посочи грешките му, нека му покаже слабите и силните места! Най-лесното е да оставиш един коментар: "е, това става за разказ в кафенето, ама иначе...
????????? " - и да поставиш една необоснована двоика! Естествено самолюбието му се увеличава, чувството за превъзходство също, но това чувство си остава само за него! Какво значят въпросителните, какво всъщност пита той? Не са ли те всъщност признак на слабост, не е ли самата двойка сама по себе си признак на слабост!
Ако писателчето се чувства толкова добър, то нека излезе и каже какво не му харесва в разказа на админа, нека обоснове оценката, нека ни изясни всички свои доводи!
А за теб фрииман, Георги Колев не заслужява така наречената ученическа бележка защото е админ на саита а защото разказът му определено е стойностен!!! Оше веднъж казвам, от мен има една заслужена ШЕСТИЦА!!!! -
Добре, значи на някого като му пишат двойка - лошо нЕма, когато обаче е на админа - бунт...
Аз съм против оценките, не сме в 6 клас и всеки тук се опитва да твори, това винаги трябва да се уважава, може да не ви харесва, но се е опитал, вложил е нещо, ако не и всичко от себе си - това не заслужава ли поощрение !? -
Съгласявам се с теб, мигличке! Едно голямо Браво! А на така наречения "СЪДНИК" Ели не чакай обяснение за двойките!
На админчето браво от мен имаш толкова колкото заслужаваш! Естествено 6 -
Ех,Ели!Освен двойки в произведенията,не се надявай да чуеш и видиш нещо по-различно от този господин.Той е влюбен в себе си и мисли,че само той МОЖЕ да пише...Той раздава "присъди",толкова категорично,без обяснения,че се съмнявам в неговата ПОЧТЕННОСТ.Такива сме хората,не можем да превъзмогнем понякога собственото си "аз"...а за помощ и дума не може да става...затова нека да ги оставим да живеят със самолюбието си!!
-
писателче: ама иначе....? Какво?
Сигурно имаш сериозни доводи за двойката. Ще се радваме да ги споделиш, но бъди откровен.
Относно разказа, тъй като много хора сметнаха, че трябва да се разбира в преносен смисъл и разни такива, искам да кажа, че това беше една съвсем реална картина, която наблюдавах лично. Февруари тази година. Постарах се доколкото мога да я пресъздам така както я видях и усетих.
Няма сюжет. Но няма и нужда от такъв, защото замисълът е друг.
Искал съм да акцентирам върху слабостта на човека пред неживата природа, и то не единствено в чисто физичния смисъл на нещата, ами и в това, че той проявява слабост, защото се влияе от чувствата си.
По принцип не оставям коментари под произведенията си, но сега успяха да ме ядосат. -
защо няма тука едно голямо БРАВО!!!че нестига че и сайт прави ама и пише....)) сладулл
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Да пишеш, е творчество, а да си писател - начин на живот!...