Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражението му в снега е невероятно. Липсата на слънчеви очила е равносилна на това да виждаш после всичко в зелено през следващите няколко дни, ако не си повредиш очите, разбира се. Духа силен вятър. Сякаш пустинна буря! Но не от пясък. От сняг. Сам съм насред това поле. Съзнанието е мой единствен приятел в този ден.
Спускам се надолу. Хубаво е, че вятърът духа откъм гърба. Стъпките ми, на места доста дълбоки поради пропаданията в крехкия сняг и естествената неравност на терена, за нула време са напълно заличени от неуморимата работа на вятъра. Любопитството ми надделява. Обръщам се за миг назад, защото за толкова успявам. Без очила нищо не би се видяло, но през очилата е много интересно. Слънцето пе ...