25 мая 2020 г., 11:09  

Лелеяни реалности...

1.7K 4 2
1 мин за четене

        – ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.

 

        Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата на творящия. На пътя ми – все фигури, обещаващи и поднасящи даровете на материалното. „Страдащи“ за докосването на перото от словото ми, навъсени ветрове, духащи в посока собственото си унищожение.
        Замълчах пред Гласа, исках да заплюя думите му, винаги бе така категоричен и сигурен в събитията на бъдещето. Закрих устните си с ръка, повече от уплаха. Не от желание. Душата ми ръмжеше като куче убиец, омаляло сред пустиня, дирещо напразно илюзията. Тръгнах си от мястото с лека носталгия. Така правят осъзнаващите загубата... или липсата... на дните щастие.
        Поисках още няколко дни назаем. За тях щях да си платя, може би с оставащите ми такива. Някой ден... а всъщност часове преди него. Природен закон. Искаш – даваш. Замяна. Понякога пряко касаеща живота. Пред краката ми мина черна котка. За миг се спря, цяла в пренебрежение. Отдъхнах си и почти се усмихнах. Не беше бяла – с бялото не бива шега, още по-малко с изсъхналия цвят. Различните истории предозират онова, което, всъщност... идва, за да радва. Тежко е хорското мнение особено за ушите, поемащи ролята водач на събитието...
       


        През 360 дни с мисъл за курбан. Наричане. Преди цяла седмица – отворено свещено слово. Поръсена сол с тиха молитва. Стрък от издължената билка. И мълчание...
 


        Вълните нарисуваха отражението си в очите ми, обля ме топъл бриз. Погледнах чашата си с кафе. И другата, която оставих до себе си. Скоро... някой се провикна. Изправих се бързо. Закапаха невидими капки по страните ми. От щастие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.Д. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Марианка, Жени!
    Благодаря на прочелите!
  • Докосваш с думи, Ади...

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...