yulia (Юлия Работова)
49 196
17 сент. 2009 г., 14:56

Лицемерие... 

  Проза » Другие
711 0 3

      Как ме боли тук, от дясно! Забравям какво е да чувстваш от толкова безсмислени чувства, дали е от самотата или защото съм влюбена, но усещам прегладнели мушици да се ровят в стомаха ми! Ставам освирепяло недоволна и търсеща утеха в белия лист. Трудно е да бъдеш влюбен в една илюзия. Отвратително непосилно е да гледаш в очите на собственото си лицемерие, но е Красиво  да страдаш заради това вдъхновение!? Слабостта ми е оправдана с личните ми убеждения, а те противоречат на сърдечните ми терзания. Заличавам всяка емоция, защото съм неспособна да чувствам. Умея да градя илюзорен свят, да гоня безкрай вещици и таласъми от главата си, да рисувам чужд живот, а собственият ми да става прах и пепел.

Мисля, че съм най-големият лицемер, когото познавам!

© Юлия Работова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??