Лицемерие...
Как ме боли тук, от дясно! Забравям какво е да чувстваш от толкова безсмислени чувства, дали е от самотата или защото съм влюбена, но усещам прегладнели мушици да се ровят в стомаха ми! Ставам освирепяло недоволна и търсеща утеха в белия лист. Трудно е да бъдеш влюбен в една илюзия. Отвратително непосилно е да гледаш в очите на собственото си лицемерие, но е Красиво да страдаш заради това вдъхновение!? Слабостта ми е оправдана с личните ми убеждения, а те противоречат на сърдечните ми терзания. Заличавам всяка емоция, защото съм неспособна да чувствам. Умея да градя илюзорен свят, да гоня безкрай вещици и таласъми от главата си, да рисувам чужд живот, а собственият ми да става прах и пепел.
Мисля, че съм най-големият лицемер, когото познавам!
© Юлия Работова All rights reserved.
