12 мая 2016 г., 10:02

Личността, която търсех

913 0 0
1 мин за четене

Личността, която търсеше, вече не се намира тук….

Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сурово и напомнящ за Террорррр-раа. Душата ми не е чиста, тя е мръсна и егоцентрична, лишена от всякакъв морал и нечестност, мъртва живееща в движещо тяло, зомбирана която чака своят дълбоко ироничен падеж.

Приемам се като лаболаторна мишка. Но това не е снижение, това е изкуство. Аз съм мен и се гледам отстрани, аз съм учена и аз съм мишката, не харесвам мишката, но харесвам учена, изпитвам удоволствие когато тествам.

Аморализъм, Морал, социопатизъм? Нихилизъм

Няма морал, няма стадии на определимост, няма граници, няма морал. Моралът е излишъкът, който ни пази от самотата, пази ни от тихата истина. Моралът е последван от нашета емоция.  Затова душата ми е празна, няма емоция, последвана от реакции. Краят на лаболаторната мишка е че става негодна, изкуфява или умира, става негодна за своето съществуване, лишена от първичните си реакции и инстинкти. Става жертва на ония социопат дето я тества.

Аз съм танцуващ демон, грозен, но танцуващ.

Искам революция, искам най крайност зло или добро, искам нещо силно което да ме изкара извън рамките на нормалното, извън границите на човешкото съзнание, аз съм болен тип погълнат от своята зависимост. Понякога тялото ми е в паническа реакция без паника. Такава ми е душата, и единственото нещо което ме кара да се засмея или заплача съм аз, просто защото съм самотен…….и част от тълпата.

Винаги съм намирала изкуство в парите.

Парите са онзи наркотик при който всеки човек си ги набавя по различен начин и му действа така. Унижаваш се, лицемерничиш, излагаш себе си, предлагаш плътта си, разума си, създава ти сигурност и щастие, и някак си винаги ти се губят. Парите са вечни, ще живеят по-дълго от хората, те са безсмъртни и винаги ще ги има. Оня гнусен наркотик, който няма да изчезне и ще ни променя в зависимост от личността ни.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гносис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...